- Какво разбра за работата й? - попита Каал.
- Не знае нищо за това, което са правили в „Нюсайънтистс". Осъществявала е контактите с петима души, които са били връзка на изследователските центрове на организацията в чужбина - Ню Орлианс, Румъния, Шотландия, Канада и Англия.
- Освен Испания, разбира се - каза един женски глас зад тях.
- Дана... - Калеб се изненада, като я видя.
Сестра му се насочи решително към дивана. Наведе се над Ейлийн и изгледа гневно Калеб.
- Едва не си я убил - каза тя и стисна зъби.
- Дана, какво правиш тук? - попита той. - Откога ни слушаш?
- Достатъчно, за да разбера, че момичето е невинно. Донесох й дрехи. - Посочи един твърд черен куфар, който беше оставила при вратата. Смръщи вежди. - Не бих позволила да я развеждаш гола насам-натам. Не съм толкова безсърдечна.
- Виж ти, Дана... Правиш всичко това, без да знаеш, че няма нищо общо с убийците - прошепна Мену с очарователна фалшива усмивка. - Да не би да имаш сърце...
Дана го погледна студено и престана да му обръща внимание.
- Не убиваме хората за удоволствие. Нито пък би трябвало да чувстваме удоволствие, когато правим това - промърмори раздразнено. - Само при самозащита и ако се намираме в неблагоприятни условия, както и когато това са зловредни хора.
- И... не беше ли такъв случаят? - попита Мену иронично.
- Може и така да е. Но тя продължаваше да бъде една невинна жена и не беше необходимо да спи с нея и да я трансформира. Трансформират се само истинските caraid - заяви тя и погледна Мену. - Наказанието трябваше да е принасянето й в жертва, а не да се забавляваме със страданието й. Ами вашият морал? Къде е верността към клетвата ви?
Мену въздъхна престорено.
- Имаш ли да кажеш нещо, Мену? - попита го тя и повдигна многозначително вежда.
- Аз ли? — посочи той към себе си предизвикателно. - Просто се изненадвам, че чувам от теб думите „вярност" и „морал", принцесо.
- Не ме наричай така. — Беше свила ръцете си в юмруци.
- Вие двамата кога ще се изчукате за сдобряване? - попита Каал, развеселен от сцената.
- Млъквай, Каал — изкрещяха те едновременно.
Калеб погледна Каал и едва се сдържа, да не избухне в смях. Дана и Мену се гледаха втренчено. После извърнаха лица едновременно, като две малки деца.
- Как е тя? - попита накрая Дана.
- Мену й прави кръвопреливане - обясни Калеб. - Ще се възстанови.
- И вече си я трансформи...? - започна разтревожено.
- Не - отвърна Калеб и се изчерви.
- Значи моят brathair34 се е разкаял - каза гордо тя.
- Не се залъгвай, сестричке - каза той и се изправи. - Не го направих, защото открих, че тя няма нищо общо с това.
- Добре. - Тя сви рамене. - Предполагам, че когато си разбрал това, си се шокирал от стореното и си решил да не й отнемаш живота, човешката природа. Щеше да сбъркаш, ако го беше направил, Калеб. Така или иначе щеше да я погубиш, когато откриеш истинската си половинка. Щеше да умре от мъка по теб. Радвам се, че не е станало така. - Изкашля се и погледна крадешком Мену.
- Един мъж трябва да знае кога да спре. Не като някои други, които щом им се предостави възможност да опънат нещо, не се поколебаха да трансформират първата, която ги хвана за онази работа.
- Това беше грешка - каза Мену през зъби, дълбоко засегнат от обвинението.
- Така ли? И кога стана грешката, Мену? Докато я чукаше или когато заби зъбите си в нея? Не, най-вероятно... - Беше много напрегната. Гледаше го изпод вежди, зачервена от гняв. - Станало е, когато си й предложил твоята шия, за да опита от теб.
- Кога ще го превъзмогнеш, Дана? - Мену си беше сложил маска на студенина и безразличие, но болката продължаваше да личи в дъното на тъмносините му очи.
- Надценяваш се, Мену. Няма нищо за превъзмогване - усмихна се тя и опита да се овладее.
- Mada-ruadh35 - каза той и приключи разговора.
- Мену, недей да я обиждаш повече - обади се Калеб, - или ще трябва да те пребия.
- Cianoil choin36 - отвърна тя и гневно грабна куфара.
- Дана, скъпа... - каза й кротко Каал. - Този език...
- Излезте оттук - нареди им тя. Беше ядосана на Мену и на брат си, но най-вече на себе си. Дори да минат години, векове и хилядолетия, нямаше да се научи да бъде безразлична към думите на някои хора. - Ще я преоблека.
Калеб я погледна невъзмутимо.
- Трябва ли да се събуди гола? - попита тя и повдигна вежди. - Не, братле. Достатъчно беше злоупотребено с нея.
- Да, ще е по-добре да я покриеш - предложи Каал. - Момичето е твърде хубаво за трима сексуално активни мъже като нас.
Калеб се престори, че не чува коментара му. Не искаше да излезе, не искаше да се отдели от нея. Но защо, по дяволите?