Тогава тя си поговори с Габриел относно безвкусните шеги. Онази определено беше такава. Горка никога повече не я погледна.
Или денят, когато...
Чук, чук.
Ейлийн стана от стола и отвори вратата. Млад мъж на около трийсет години, малко по-висок от нея, рус и с големи черни очи, й се усмихваше. Гледаше я нежно и чакаше разрешение да влезе.
- Добър вечер, Ейлийн - поздрави я учтиво.
- Здравей, Виктор - отговори тя. - Заповядай. Отдръпна се да му направи път.
- Днес си подранил - погледна го засмяна.
- Да - каза той и остави черната си чанта върху едно от нощните шкафчета. - Днес за щастие изпреварих задръстването.
В Барселона в пиковия час беше невъзможно да шофираt из града, без да се окажеш приклещен в някоя колона за близо час.
Ейлийн седна на леглото и поднесе към него лявата си ръка. Правеше този жест всяка вечер от седемгодишна и се беше превърнал в автоматизъм. Държеше се съвсем естествено, вече не чувстваше неудобство. Нито пък той.
- Как си днес? - попита я Виктор и извади от чантата апарат за измерване на кръвното налягане. Погледна я в очакване на отговор.
- Както винаги. Отлично.
- Нямаш замайване, студена пот или тръпки?
- Нищо. - Поклати глава и няколко черни кичура се спуснаха по слепоочията й.
Виктор проследи непокорните коси с неудържимото желание да ги прибере зад фините й уши. Покашля се и отново се съсредоточи в работата си.
- Това е добре - каза с леко дрезгав глас.
Ейлийн повдигна вежда и го изгледа косо. Не беше глупава. Беше наясно какво предизвиква у мъжете и Виктор, макар че се насилваше да бъде сдържан, не беше безразличен към нейните прелести. Тя не искаше да привлича вниманието му. Никога не беше искала това. Но знаеше, че се получава така.
- Както винаги - каза тя, като се опитваше да го накара да се отпусне. - Благодарение на теб диабетът ми е перфектно контролиран. Диетата ми е балансирана, бедна на мазнини. Спортувам всеки ден и всяка вечер ми инжектираш инсулин. По-добър контрол не е възможен, нали? - усмихна се. - Всяка вечер едни и същи въпроси и едни и същи отговори.
- Никога не се знае, Ейлийн. - Обгърна ръката й със синята лента и я стегна. Отчете измерването и се усмихна в знак на съгласие. - Ти си...
- Добре съм. Нали ти казах, както винаги? - повдигна вежди. Виктор поклати глава.
- Диабетът понякога е капризен.
- Не и при мен, за щастие. Съмнявам се, че друг получава повече грижи.
Той я погледна в очите и замълча.
Ейлийн се смути и се опита да отвлече вниманието му. Той си даде сметка, че е омаян от нея, и взе от чантата апарата за измерване на кръвна захар.
- Подай ми показалеца си. - Хвана я за ръката.
- Не, убоди другия. - Подаде му безименния пръст. - Този вече много ме боли.
На всеки две седмици сменяше пръста. Апаратът за измерване на кръвна захар я дупчеше безпощадно.
Виктор пое капката червена гъста кръв, която изтече от възглавничката на пръста й, и я постави върху бялата лентичка, монтирана в електронния апарат.
- Нивото на кръвна захар е нормално. - Погледна екрана. -Много добре. - Прибра апаратите в чантата, извади една ампула и малка спринцовка. Заби я във флакончето и изтегли течността. С лек натиск на палеца и потупване в края на спринцовката изкара въздуха от нея.
Ейлийн притисна с пръсти десния си крак и зачака Виктор да забие иглата в малкото плът, която успяваше да задържи. Краката й бяха много стегнати, тонусът на мускулите й се дължеше на часовете по плуване, самоотбрана и спининг9.
Той прокара памуче по кожата й и я убоде.
Ейлийн изохка и сбърчи нос.
- Днес те заболя. - Виктор извади бързо иглата.
- Няма нищо - усмихна се тя, като леко разтриваше бедрото си. След като прибра всичко в чантата, Виктор се отпусна.
- Ами сега? - Погледна я с широко отворени очи. - Поздравления за дипломирането...
- Благодаря - отговори тя. Стана и отиде до вградения хладилник в другия край на огромната стая. - Обичайното? - Погледна го над вратата на хладилника.
- Да, ако обичаш.
Ейлийн взе бира за него и газирана вода за себе си.
- Как ще го отпразнуваш? Измисли ли вече нещо? - попита той. - На 21 юни е рожденият ти ден, нали?
Тя потвърди с усмивка. Той винаги се сещаше.
- Мисля, че ще отпразнувам всичко накуп през Нощта на Сан Хуан. - Отпи от бутилката с вода „Виши"10.
- Не забравяй, че не бива да пиеш - заръча й той и изпи на една глътка половината бира.