Тя беше видяла как умира баща й. Защо не й беше мъчно? Защо?
Стисна юмруци и удари по меката, покрита със зеленина земя. Почувства как нещо мокри бузата й. Избърса го и откри, че плаче.
- Стига съм плакала... - Изправи се и седна отново със свити крака.
Не беше молила за нищо от това. Не беше искала да открие онова, което беше открила. Беше затънала в нещо, което не беше търсила, във война, която не беше нейна. Обаче я бяха замесили. Ами стига толкова.
Нямаше нищо. Беше сама. Какво можеше да изгуби? Не беше страхлива. Нито пък беше от хората, които заравят глава в пясъка и така забравят за целия свят.
Свят на мрак, кръв и кланове, който я беше изтръгнал от нейния уютен и приятен живот. Сега всички трябваше да изтърпят последствията.
Първо, Калеб. Защо не можеше да престане да мисли за него? Разтърка китките си с отнесен поглед.
Изправи се. Огледа се и без да се замисля повече, слезе към брега на реката. Като внимаваше някой да не я види, нагази във водата. Тя беше студена, но Ейлийн беше благодарна за рязката смяна на температурата, защото възвърна контакта й с реалността. Над повърхността имаше малки комарчета. Реката не беше много пълноводна. Ейлийн бързо се скри под каменния мост и започна да опипва тухлите, които оформяха извивката.
Имаше една почти скрита от водата, върху която бяха издълбани букви. Ейлийн се наведе и я опипа. Опита се да прочете надписа.
J АТ FOREVER.
J А Т завинаги?
Огледа се. Стъмваше се и вече не се виждаха хора. Тя пъхна пръсти покрай ръбовете на тухлата. Изглеждаше куха. И... се движеше...
Опита се да я извади, но беше доста трудно. Само още малко и... храс. Тухлата остана в ръцете й. Ейлийн се усмихна и погледна черната дупка в стената. Пъхна ръката си и внимателно опипа вътрешността. Дали имаше плъхове? „Не мисли за това".
Докосна влажна кал, грапава стена и нещо, обвито в кърпа. Вкара по-навътре ръка и го стисна здраво.
Татко и мама оставихме два подаръка за теб. Заровени са под магическия камък под моста на Уест Парк. Помниш ли камъка, слънчице мое?
Истина ли беше?
Успя да извади увития в кърпата предмет. Беше правоъгълен, дебел и тежък. Боже мой, значи беше истина.
Излезе от реката. Тичаше като обезумяла. Стискаше съкровището така, сякаш от това зависеше животът й. Погледна небето. Слънцето залязваше.
Мокра и трепереща, тя потърси къде да се скрие. Под дърво, в храстите, зад някоя стена - всяко място щеше да е подходящо, за да разгледа какво носи със себе си.
Намери няколко дървета, които сякаш оформяха арка. Навлезе между тях и се скри зад дънерите. Коленичи и остави съкровището на земята. Разгърна калната кърпа. „Подаръците" бяха покрити с найлон, който ги изолираше от влагата. Махна и него, и най-сетне видя онова, което беше скрито под моста.
Беше книга. Твърдите й корици бяха покрити с малки зелени скъпоценни камъчета. По средата, с по-тъмни топази, бе изписано:
ХАДЕ.
В найлона се забелязваше още един предмет, загърнат не чак толкова грижливо. Нож. Скъпа, отлична изработка. Дръжката бе във формата на мечка, изправена на задните си крака, и изглежда беше от полирана слонова кост. На корема на мечката беше изобразен символ, който тя познаваше много добре, Келтски символ, наречен triskel. Знаеше, че изобразява връзката между тялото, разума и душата. Беше чела това в една от книгите на Габриел за митология и старинни символи. Той ги обожаваше.
Ейлийн погали дръжката и завъртя ножа, за да се полюбува на острието. Все още режеше, а стоманата блестеше.
Приближи го към очите си и забеляза надпис:
An Duine Tairneanach.
Какво означаваше това? И... на какъв език беше написано? Опита да си припомни съня и разбра, че имаше думи, които, макар че й звучаха познато, всъщност никога не беше чувала и беше сигурна, че са старинни. Знаеше достатъчно езици, за да е убедена в това.
Този език не се говореше вече.
Зави острието на ножа с част от найлона и го пъхна в колана на панталона си. Не в джоба, а между бикините и...
Бикини? Дръпна с палци дънките си и видя, че носи жълти бикини. Опипа гърдите си и откри, че има и сутиен. Беше излетяла от онази къща токова скоростно, че дори не беше забелязала с какво е облечена. Но дори да беше гола, пак щеше да избяга. Погледна сутиена под потника. И той беше жълт. Виж ти, комплект. Е, добре, кой я беше преоблякъл? Дана?
Намести ножа внимателно, за да не се пореже. Само това й липсваше...