- Не ми е необходимо да пия, за да си изкарвам добре - намръщи се Ейлийн.
- Знам. Само те предупреждавам. Баща ти те е поверил на мен.
- Ти си мой лекар, не бавачка, Виктор.
- Аз съм твоят лекар и трябва да ме слушаш, Ейлийн - отвърна със същия тон той. - Твоето здраве и моят живот са в опасност, ако решиш да направиш някоя от твоите лудории. Баща ти е...
- Баща ми - прекъсна го тя - може да си завре заръките и заплахите където иска. - Отпи още една глътка.
„Заплахи ли?", замисли се Виктор. Микаил не заплашваше. Действаше директно. Беше човек без скрупули.
- Добре. - Погледна я крадешком. - Просто се притеснява за теб.
- Не бъди циничен - избухна тя в смях. - Признавам, че не разбирам защо е толкова обсебен от моята физическа цялост, но като личност никога не се е интересувал от мен. Единственото, за което съм му благодарна, е, че ми даде възможност да уча и че ме остави да живея при него. По-скоро като наемателка, отколкото като дъщеря, разбира се. Знаеш ли, никога не ме е прегръщал. - Гласът й се изпълни с гняв. - Нито веднъж - добави тъжно. Сви устни и заяви уверено: - След няколко седмици обаче ще подредя живота си.
Виктор изправи гръб и я погледна в очите.
- Какво искаш да кажеш?
- Махам се от Барселона. - Отметна един кичур коса от лицето си. - Махам се оттук и от неговия контрол.
-Как?
- Със самолет.
- Не... Искам да кажа защо?
- Деканът на факултета се свърза с мен. Предложиха ми да се занимавам с един проект в Англия, с перспективи в областта на педагогиката. Става въпрос за амбициозен и новаторски проект в Европа. Заедно с екип психопедагози ще се опитам да създам основата и обучителни методи за една нова система за начално образование. Бихме могли да направим революция в остарялата образователна система. - Погледна го обнадеждена. - Гениално е.
Погледът на Виктор помръкна и той стисна устни.
- Микаил знае ли за това?
- Ще се промени ли нещо, ако знае? - повдигна вежда тя. -Не, не знае. - Погледна напред спокойно, като едва удържаше радостта си от проекта.
- Не можеш да държиш това в тайна - погледна я строго Виктор. — Той ти е баща.
- Знаеш какво ще стане, ако му кажа. — Разбира се, че знаеше. Нямаше да й позволи да замине.
- Виж, наясно си, че не одобрявам начина, по който той се отнася с теб, но въпреки това...
- Вече съм го решила твърдо. Билетът е купен. Очакват ме през септември, но ми се иска да отида в Лондон по-рано. Градът много ми харесва и няма да е лошо да посвикна малко с него предварително. Полетът ми е на двайсет и пети юни.
- Трябва да му кажеш - посъветва я той, изправи се бързо и си взе чантата. - Аз съм твоят лекар. Кой ще те проследява там? Страх те е от иглите, от кръвта ти прилошава и...
- Там също има лекари. - Ейлийн се изправи, изхвърли стъклената бутилка в контейнера за разделно събиране на отпадъци и насочи пръст към Виктор. — Ако му кажеш нещо, няма да ти проговоря повече. - Изгледа го учудена от горе до долу. - И всъщност... закъде бързаш толкова?
- Днес не мога да остана повече. Имам работа. - Той закопча маншетите на ризата си.
Ейлийн сдържа една закачлива усмивка.
- Имаш среща? - усмихна се широко. - Ще си играеш на чичо доктор с някоя лекарка?
- За Бога, Ейлийн... - въздъхна той и капитулира. - Кога ще престанеш да се опитваш да ме сватосаш?
- Ти си ми приятел, на трийсет и две години си, а не си имал връзка, откакто те познавам. - Изгледа го развеселена. - Притеснявам се за теб и твоето поколение.
- Бих могъл да кажа същото за теб - отвърна той. - Никога не съм те виждал с някой „специален" младеж. Нямам предвид кученцата, които ходят подире ти, точат лиги и се унижават. Ти също не си имала връзка. Габриел е единственият мъж около теб, но той знае много добре, че е само платонично. Е, кога ще се престрашиш?
- Няма мъже, които да ме заинтригуват. - Нацупи устни и се опита да изглежда ядосана.
- Жени?
- Не съм лесбийка. Но както е тръгнало... Вече нищо не отказвам - изсмя се тя.
Тя харесваше мъжете. Знаеше това, откакто видя Киану Рийвс в „Скорост" или Адам Гарсия, добрия герой от „Грозна като смърата". Предпочиташе брюнетите. Беше сигурна в това. Наистина никога не беше усещала привличане към някого и когато някое момче се опитваше да я ухажва, тя го отблъскваше. Не е нужно да се споменава, че не обичаше много да я докосват. Беше девствена, но това не я притесняваше. Мислеше, че да се отдаде на някого е нещо много сериозно и ако трябваше да го направи, първо щеше да се увери, че човекът е специален. За Бога, трябваше да престане да чете Лиза Клейпас11.
- Във всички случаи - продължи да го дразни тя - аз съм в разцвета на младостта си. - Скръсти ръце и го изгледа от глава до пети. - Ти...