Когато ме помоли да му позволя да ме излекува, ми се стори, че виждам влага в очите му и че се разкайва много за стореното. Разнежих се, беше неизбежно. Отдръпнах ръцете си. Той ги пое и целуна пръстите ми един по един. После се плъзна между краката ми и ги раздели с рамене.
Постави устата и езика си там долу и аз изтръпнах. Беше невероятно. Засмука ме и продължи да ме смуче, докато почти се просълзих, но този път от удоволствие. И след като ме доведе до екстаз три последователни пъти, се намести между краката ми и потъна в мен. Мислех, че ще се побъркам от наслада. Не си бях представяла, че подобно нещо може да се случи .между мъжете и жените. Но той ми показа това. Струваше си първоначалното страдание, за да получа след това най-върховното удоволствие.
Е, вече не съм, девствена. Сега съм една влюбена в мъж, наречен Тор. Хаде, принцесата берсерк, и Тор, воинът ванир. Страхотна двойка.
Боже мой. Книгата се изплъзна от ръцете й. Гореше, а кожата й беше мокра от пот. Не разбра кога започнаха болките, стомахът й се сгърчи и започна да гори, сякаш в него имаше пожар. Сви се и притисна книгата към корема си. Света Дево... Какво ставаше? Полека-лека болката отслабна. Тя отново се облегна на дървото. Дишаше тежко и беше леко замаяна.
Тор. Дали това беше приятелят на Калеб? Беше убедена. Прегледа следващите страници, в които се описваха подробно техните сексуални преживявания. Очевидно се бяха наслаждавали много един на друг.
Хаде се беше влюбила безумно в Тор и Тор в нея. Приличаха на разгонени кучета, които се преследват в нощта и опитват всякакви пози, понякога нежно, друг път грубо и необуздано, в зависимост от момента и топлината на страстта. И двамата бяха страстни, несъмнено.
После следваха други дълги описания на това какви са ванирите. На потребността да имат своя саraid, своя половинка... Изглеждаше интересно, но го прехвърли набързо.
Стигна до друга, по-информативна част от дневника.
Превърнахме се в тайни любовници. Знаем, че различията между берсерките и ванирите са непреодолими. Ако кажем, че сме заедно, ще започне нова война. Или по-лошо - ще ни убият за незачитане на правилата. Но ние се обичаме и искаме да се наслаждаваме на любовта си през цялото време, с което ни дари животът.
Така че решихме да избягаме от Англия. Не можем да се крием повече. Трябва да намерим подходящо място за нас. Смятаме, че Румъния е добър избор.
Тор е малко тъжен, защото оставя своя клан и най-добрия си приятел Калеб, но е още по-огорчен от различията, които толкова раздалечиха двете раси, че се стигна до убийство заради самото убийство, до преследване заради самото преследване или до забрана заради самата забрана. На мен ми е мъчно, че не мога да се сбогувам с баща си Ас. Но такава е нашата съдба сега, на Тор и моята. Това са последствията от историята на ванирите и берсерките. И двете раси сме магически същества от древни родове, обаче това е единственото, което ни свързва.
Балканите имат специфично очарование. Хората тук са топли и въпреки че има берсерки и ванири, те, изглежда, съжителстват по-добре, отколкото в Англия или поне... така изглежда. Някои хора знаят за нашето съществуване, но все още сме сред митовете и легендите. Всъщност не искат да повярват в нас. Не пожелахме да се свържем с никой клан. Не знаем дали новините няма да отлетят до островите. Макар да сме наясно, че няма силна връзка между клановете по света, не искаме да рискуваме.
Бременна съм. С Тор сътворихме наше малко чудо. Берсерките раждаме по няколко деца наведнъж, но аз не съм сигурна, че ще е повече от едно, след като бащата е ванир. Тор иска да е така. Казва, че иска миниатюрни наши копия. Аз избухнах в смях. Толкова е глупав...
Неочаквана изненада. Самаел ни откри. Не знаем точно как, но ни увери, че връзката между братята е толкова силна, че накрая е успял да го намери. Никой не знаеше, че с Тор сме избягали заедно. Сега Самаел знае, но не знае, че съм бременна. Решихме да не казваме нищо. Явно няма да остане, но поиска от Тор да поддържа връзка с него, за да не се притеснява излишно. Тор се съгласи.