- Разпознаваш ли се? - попита мъжът.
Ейлийн отметна коси назад с кокетен женствен жест. Изви се настрани и се погледна в профил.
- Сега съм по-... - изкашля се и се опита да намери думи. -Както и да е, чувствам се добре.
- Прекрасна си, момиче — каза мъжът и я погледна с възхищение и нежност.
- Същата съм както преди, но без „Е"-то. Тримата се спогледаха объркани.
- Допреди няколко часа се казвах Ейлийн. Бях дъщеря на Микаил Ернепо, майка ми беше починала при раждането ми, живеех в Барселона и работех в една фирма, която очевидно е залавяла берсерки, които все още не знам какво представляват, и ванири. Сега се казвам Айлийн. дъщеря съм на Хаде, принцеса берсерк, и на Тор, воин ванир. И по-добре да не джафкате - насочи пръст към двамата младежи. - Забелязах, че изръмжахте, когато споменах истинския си баща. Както и да е. В Англия ме доведоха жестоки ванири психопати. Бях тяхна пленница няколко часа, но избягах и дойдох в Улвърхамптън. Тук съм благодарение на един сън, който сънувах в нощта, когато загубих... Е, все едно, открих, че моите истински родители са оставили подарък за мен под моста на Уест Парк. Този дневник и ножът. Докато силна болка пронизваше вътрешностите и костите ми, прочетох, че майка ми се е превърнала в берсерк на двайсет и две години. Днес е рожденият ми ден, осемнайсети юни. Двайсет и две. — Скръсти ръце и погледът й стана решителен. - Ще ми каже ли някой в какво се предполага, че съм се превърнала?
Мъжът постави ръце върху изящните й нежни рамене.
- Казвам се Ас. Аз съм водачът на този клан в Англия. Ванирите ни наричат Madadh-allaidh, диви вълци. Ние предпочитаме името „берсерки". Хаде беше моя дъщеря. Това е нейният дневник - посочи книгата, която Айлийн държеше. - А ти си моя внучка.
Айлийн го погледна в огледалото и се обърна рязко към него.
- Какво каза?
- Аз съм твоят дядо. Повярвай ми. Заклевам се, че е истина.
- Искам да седна. - Коленете й трепереха и беше сигурна, че ако не се облегне, ще падне.
Ас й помогна да седне на леглото.
- Искам си панталона - нареди тя. Не можеше да говори така, полугола.
Ас погледна към двете момчета и им даде знак с глава. Брюнетът отвори един вграден шкаф, извади изпрани и изгладени дънки и й ги подаде.
- Предпочитам те без тях, хубавице - подхвърли нахално русият. Айлийн издърпа намръщено панталона от ръцете му. Изправи се и го обу. После седна отново, а Ас седна до нея.
- Твърдиш, че съм жена-вълк?
- Ти си смесица от две древни, много могъщи раси.
- Берсерк и ванир - обобщи с усмивка русият - Звучи свирепо. Айлийн поклати глава и я подпря с ръце.
- Значи е вярно. Трансформирала съм се... Това не може да е истина.
Ас постави ръка на гърба й и я погали. Вдигна очи и посочи с жест на момчетата да излязат от стаята. След като те излязоха, Айлийн продължи:
- Може би полудявам.
-Айлийн, трябва да ми обясниш какво ти се е случило. Не си луда. Разкажи ми.
- От кой момент? - попита, без да вдига поглед към него. Ас забеляза, че сълзите са се събрали на брадичката й и капеха по коленете й.
- Разбирам, че си уплашена и че...
- Не. Нищо не разбираш! - изкрещя и го погледна в очите. -Аз... аз мисля, че съм полудяла, че...
- Не, Айлийн.
- Берсерк? Ванир? Аз не вярвам в тези неща... това... е отвъд възприятията ми.
- Това е само първото ти впечатление. Ела тук.
Той я притегли до гърдите си и я прегърна. Подпря брадичка на главата й и я погали по косата. Тя беше благодарна за прегръдката и за първи път, откакто я бяха отвлекли от дома й, се отпусна.
Ас започна да я люлее и започна да й пее приспивна песен. Тялото й веднага омекна.
- Тази песен - прошепна с хълцане тя. - Спомням си я.
- Спомняш си я? - попита той изненадано. - Пеех я на Хаде, когато беше малка.
- Ами помня я. Спомените ми се възстановяват лека-полека.
- Айлийн, трябва да знам какво ти се е случило. Защо не си помнела родителите си? Трябва да знам защо имам внучка, която не познавам. През всичките тези години мислех, че Хаде е отвлечена и убита от ванирите. Разкажи ми какво е станало... Искам да знам всичко, от момента, от който си спомняш.
Айлийн пое дъх, за да му обясни всичко, което знаеше от няколко часа насам. Включително последните разкрития, които беше направила, след като я отвлякоха. Когато му разказа всичко. Ас продължи да я прегръща, сякаш е най-ценното нещо в живота му.
- Е, добре? - Тя се отдръпна от ръцете му и го погледна в лицето. - Нищо ли няма да кажеш?
Откакто беше започнала своята история, той проследяваше внимателно връзката. Младото момиче, сгушено в ръцете му, беше на годините на дъщеря му Хаде, когато замина. Беше също толкова красива, дори повече. Толкова много му напомняше изгубената му дъщеря.