Гласът й, косите, тази лека трапчинка на брадичката й. Усмихна се. Беше фамилен белег. Той също имаше такава.
Това, което й бяха сторили, беше ужасно. Беше несправедливо неговата внучка да страда така. Но благодарение на това я беше открил. Имаше силата и характера на Хаде.
Ас пое дълбоко дъх, стана и й подаде ръка, за да я прикани да го последва.
- Хайде да се поразходим. Искам да излезеш малко на въздух, Айлийн.
Айлийн не разбра точно как стана това, но отгатна какво всъщност мислеше той.
- Не, не искаш да изляза на въздух. Искаш да видиш как реагира тялото ми на дневната светлина. Ако баща ми е бил ванир, тогава аз...
Ас изпъчи гърди и я погледна с гордост. Не беше глупава.
- Притеснява ли те, че искам да разбера това?
- Не, не ме притеснява. Но ще бъда благодарна, ако си честен с мен. Вече понесох достатъчно лъжи. Странно същество съм, нали?
- Не, Айлийн. Ти повече от всеки друг си феномен на природата. Извини ме. - Наведе се и я хвана за ръцете. - Не исках да те засегна. Просто ти си първият случай на хибридност. Майка ти е берсерк, а е заченала от ванир. Не вярвахме, че е възможно да се осъществи оплождане между двете раси, но ето те теб. - Целуна ръката й с обич.
- Обясни ми всичко. Трябва да разбера какво точно съм - помоли го тя и стисна ръцете му.
- Тогава ела с мен. Ще се разходим в градината и останалите от клана ще се запознаят с теб. Аз ще ти разкажа всичко, което знам.
Айлийн стана и той я последва.
- Значи ти си моят дядо? - попита тя, гласът й трепереше. -Наистина?
- Аз съм твоят дядо - каза той и отметна един кичур коса от лицето й. — Ще свикнем един с друг, ще видиш. Ще се преместиш да живееш тук с мен. Няма да се върнеш в Барселона.
Айлийн сведе поглед и кимна нервно. Никога не беше имала дядо. Вдигна очи и стисна устни.
- Имам приятели там. Искам да продължа да ги виждам.
- Няма да си затворена. Ще можеш да пътуваш винаги когато поискаш.
- Предупреждавам те, че всъщност съм много уплашена, макар и да не изглежда така. Сега съм много предпазлива.
Ас обхвана лицето й в ръце и сви рамене.
-Берсерките сме такива. Недоверчиви и предпазливи. Но ти си много нежна, миличка - поправи я той. - Бих се заклел, че си перфектно и невероятно съчетание на двете раси. Хибрид, Айлийн.
Когато излязоха заедно в градината, двете момчета ги последваха. Ас я беше прегърнал през раменете, за да я топли.
Къщата беше цялата от дърво и много светлина проникваше през широките прозорци на всички помещения. Най-вече в хола.
Когато излезе в градината, дневната светлина я подразни, но очите й привикнаха след секунди.
- Добре ли си? - попита загрижено Ас. -Да.
- Не те ли сърби кожата? Не те ли пари?
Айлийн погледна ръцете си. Кожата й, медена на цвят, изглежда, не реагираше на слънчевата светлина. Почувства облекчение.
- Не усещам никакво дразнене.
-Добри новини. Очевидно не си наследила тази толкова проблемна характеристика на ванирите.
Айлийн се замисли за Калеб и неговите приятели.
- Не искам да съм като тях - прошепна тихо.
- Но ти притежаваш техни черти - потвърди Ас. - Неизбежно е. Твоят... баща... Да оставим това. Очите ти се промениха и горните ти кучешки зъби пораснаха - посочи устата й. - Това поне се вижда на пръв поглед.
- Казваш ми, че на пръв поглед съм вампир? Не искам да съм такава.
- Добре, добре, спокойно. - Спряха, той отново я прегърна и се засмя. - Всъщност, който и да те види, ще си помисли, че си твърде красива, за да си истинска. Не знам дали го осъзнаваш, но очи като твоите трябва да бъдат забранени. Ще побъркаш всеки, когото погледнеш. Ще ми е много трудно да държа мъжете настрана от теб.
Айлийн се усмихна до гърдите му. Това звучеше по-добре. Макар че въпросът с мъжете...
-А кучешките ти зъби... едва се забелязват. Въпреки че трябва да знаем колко могат да се развият. Що се отнася до кръвта...
Айлийн се стресна. Не се беше замисляла за това. Всъщност не се беше замисляла изобщо в какво се изразява нейната трансформация.
- Отказвам да пия кръв.
- Не ти ли се иска? - Ас я погледна в очите.
- Не, за Бога! - каза разстроена и сложи ръка на корема си. -Дори самата идея ме отвращава. Гладна съм и червата ми къркорят, но последното, за което си мисля, е кръв. Предпочитам една голяма порция паста и малко торта... не знам дали можеш да ми помогнеш...
- Разбира се. Ще кажа на иконома да ти приготви някое вкусно ястие - каза Ас и се засмя. - Всички ще бъдат по-спокойни, като разберат това.