Продължиха да се разхождат.
- Допреди няколко дни смятах, че съм болна. Бяха ми казали, че на седем години са ми поставили диагноза захарен диабет. Сега знам, че не съм болна, чувствам го. Яде ми се торта, нещо сладко с хиляди калории.
-Не си болна. Ако беше, нямаше да се трансформираш - поясни Ас. - Ванирите са били прави. Сигурно са те дрогирали, за да забравиш коя си, и са те накарали да мислиш, че ти инжектират инсулин.
- Чувствам се... използвана и излъгана. - Очите й бяха тъжни, а в гласа й имаше пораженска нотка.
- Не мисли сега за това. Опитай се да гледаш напред.
- Мисля, че са чакали да настъпи трансформацията ми. Искали са мен. - Стисна юмруци.
- Успокой се, Айлийн. - Ас я прегърна силно. - Ще разберем кои са и какво точно са искали.
- Какво ще става с мен по пълнолуние? - попита, като си играеше с пръстите на ръката му. Насилваше се да усмири гнева си.
Ас се изненада и след това се разсмя гръмко. Айлийн го изгледа подразнена.
- Какво? Някаква глупост ли казах?
- Не, мила. Това е част от градските легенди. Берсерките се трансформираме, когато пожелаем или когато ни подразнят прекалено. Можем обаче да контролираме това. - За Бога, чувстваше се леко неудобно да говори за нещо такова с внучката си. - Ние не сме като хората-вълци.
- Тоест - намеси се русият - по пълнолуние тестостеронът и прогестеронът ни изригват. - Вдигна вежди с най-чувствената усмивка. - А теб, слънчице - приближи се до нея и прошепна в ухото й, - ще трябва да те затворят на сигурно място, за да не ти се нахвърлим.
Айлийн преглътна. Ако искаше да я засрами, беше успял.
- Какво й каза, Ноа? - попита Ас.
- Нищо - отвърна Ноа с безразличие. - Не мисля, че трябва да се притеснява за това, докато мирише на мъжки ванир.
- Забрави да споменеш, че ми намекна, че си готов да ме отървеш от тази миризма - усмихна се Айлийн пренебрежително. Никой повече нямаше да я обижда. Вече не.
Откъде имаше смелост да говори така дръзко и същевременно съблазнително? Тя не беше такава.
- Туше! - усмихна се Ноа.
Айлийн се приближи до дядо си и го помоли с жест пак да я прегърне през рамо. Той го стори.
- Значи... гладна си, не ти се иска кръв и понасяш слънчевата светлина - обобщи весело Ас. - Това е чудесно.
- Да се върнем към трансформацията ми. И нея не искам.
- Възможно е и да не можеш да я направиш. Не знам коя е истинската мутация, която е почувствало тялото ти, нито дали хибридността ще ти позволи да развиеш всички характеристики на двете раси. Вероятно ванирската кръв е неутрализирала част от силата на берсерките и обратното.
- Защо се трансформирах сега? Защо не съм такава, откакто съм се родила? И откога има берсерки и ванири на земята? Мислех, че са митове и легенди, възникнали в човешкото въображение.
- Айлийн, при всички митове и легенди винаги има част истина - потвърди Ас и погледна напред. - Да седнем там.
Една маса от тъмна тръстика, с комплект столове около нея, ги очакваше в градината. Отгоре изключително елегантен дървен навес ги предпазваше от слънцето. Настаниха се и Ас продължи разговора.
- Нашата раса е от древни времена - поясни той. - Много е изприказвано за хората-вълци, които имат способността да се превръщат в кръвожадни животни по пълнолуние и убиват хора. Това не сме ние. Ние сме берсерки.
- Разкажи ми какво са берсерките - настоя разпалено Айлийн.
- Ние сме воини на Один. - Очакваше Айлийн да го прекъсне, но тя само кимна.
- Один е бог на северните народи. Родоначалник на всички -поясни и зачака нова реплика.
- Аха, разказвай. - Тя стисна устни.
- Добре. Преди хиляди години до боговете достигнало пророчество, наречено Залезът на боговете, Рагнарок. Пророчеството твърдяло, че ще има война между небесните богове, която ще започне заради бунт на някои от тях. - Ас погледна Айлийн, но тя не реагира и той продължи: - Част от боговете щели да подкрепят идеята да се даде на хората свобода, за да еволюират сами като цивилизация и да се превърнат в учители на собствените си учители. Друга, по-малка част от боговете, щели да са против, защото смятали тези същества за твърде низши за подобно внимание. И така, някои богове щели да се борят хората да бъдат подчинени, защото били уплашени. Мислели, че тази низша раса, която населявала земята, може да стане по-могъща от тях и да ги измести от върховната власт над реда във вселената. Други обаче щели да застъпят позицията да се даде на хората лостът за управление и свободата, като се наблюдава тяхната еволюция, без да стават зависими от божествата и без да знаят за съществуването им. Щели да могат да оценяват и наблюдават собственото си развитие като независими същества.