- Не е лесно да се разбере... - каза тя объркано. - И тези Dona-madadh са някъде навън и дебнат хората?
- Да, слънчице. Хранят се с тях. Подчиняват се на заповедите на Локи, те са негови творения, както и nosferatum.
Айлийн преглътна.
- Повтори отново... Вие сте тук, за да защитавате хората от тези същества?
- Да. Опитваме се да ги усмирим, за да не причиняват повече вреди на човечеството.
- Ами пророчеството? Кога се предполага, че ще се сбъдне?
- Не знаем. И се надявам, че съдбата е била пренаписана благодарение на всички действия, защото ако Рагнарок започне наистина, земята ще се превърне в ад - отвърна Ас. - Но за момента се борим тук за твоите приятели. Те заслужават да им бъде даден шанс.
-А... в лоши отношения ли сте с ванирите?
- Несъвместими сме.
- Не сте толкова несъвместими, щом имате общи деца - посочи тя, като натъртваше на думите. Тя беше доказателство на собствената си теория.
- И това ни изненадва.
- Кажи ми, дядо - тонът й беше леко предизвикателен, - какво мисли кланът за мен? Ако изпитвате такова отвращение към ванирите... Баща ми. Тор, е бил един от тях. И мен ли смятате за отблъскваща?
- Ти си моя внучка, Айлийн. - Той удари по масата с юмрук и се изправи. - Ще убия със собствените си ръце онзи, който те обиди или нарани. Като започнем от Калеб и клана в Дъдли.
Ноа и Адам застанаха зад него и скръстиха ръце. С този жест й показаха, че те също ще бъдат нейни защитници и искат отмъщение.
Айлийн се натъжи и се опита да спре сълзите си. Ядосваше се, че е толкова емоционална.
- Не мисля, че е добра идея да се борим с тях - каза колебливо Айлийн. Макар че напълно заслужаваха наказание, особено Калеб.
-Айлийн, ти си една от нас и трябва да знаеш, че който навреди на някой от нашите, си плаща за това - каза Ноа и я погледна втренчено.
- Какво ти е сторил Калеб? - попита Адам.
Айлийн се сепна. Отмести поглед от златистите очи на Ноа и стисна устни.
- Стореното е сторено. Не искам никой да пострада.
Ас поклати глава.
- Не, слънчице. Мисля, че не разбираш. Още днес отиваме при него.
- Защитаваш го, Айлийн - каза обвинително Ноа. Изведнъж отвори широко очи и се усмихна недоверчиво. - Той е, нали? Той те е белязал така?
- Стига - изкрещя Айлийн. Не искаше да си го спомня, не искаше да мисли за него. - Изслушай ме, дядо. Преди седемнайсет години, докато шайката на Микаил ни преследваше, родителите ми поискаха от мен да ви намеря и да ви дам книгата и ножа. Но също така ми казаха да ме заведете при AnDuine Doch. Какво е това?
- Айлийн, това означава „мъжът от нощта" - обясни й, сякаш беше малко момиче. - Тор е искал да те заведем при ванирите, но това няма да стане. Ти си била там и нямаш приятни спомени. Абсурд - беше непоклатим и не й остави възможност да спори.
- Искам да дойда с вас тази нощ - каза тя и вирна брадичка. Защо? Искаше отново да се срещне с тях ли? Не, не беше това.
Искаше да види физиономията на Калеб. Тя беше дъщерята на Тор, а той, чудно как, беше най-добрият му приятел. Умираше от желание да види как се разкайва за това, което й беше сторил. Искаше да го съсипе и да го накара да си плати. И искаше... искаше да го побърка.
- Не - отговори Ас.
- Да - отвърна тя. - Моля те, позволи ми.
- Не искам да ти се случи нещо. - Ас заобиколи масата и я погали по бузата. - Не и сега, когато те открих.
- Нищо няма да ми се случи. Не и когато съм с вас. Не и когато имаме причини, за да се свържем с тях. Това е желанието на баща ми.
- Кои са твоите аргументи. Айлийн? - попита Ноа. - Този не ми върши работа.
- Аргументът ми е този на всички - отговори тя. - Има някакво тайно общество от хора, които залавят както берсерки, така и ванири. Изобщо не е приятно онова, което им правят, когато ги хванат, повярвайте ми - каза, като си спомни думите на Калеб. -Тези хора са придружени от nosferatum. Така улавят вълните на мисълта и на двете раси, както и на върколаците. В Румъния берсерки и ванири са се обединили за каузата. Не се знае със сигурност защо тези хора ни преследват. - Айлийн спря. Нима чувстваше каузата като своя? - Но искат да получат нещо от телата ни, нещо, свързано с проучването на нашите генетични мутации, и мисля, че не е с почтена цел.
- Нищо, което е свързано с nosferatum и с върколаци, не е почтено. Това са йотуните, воините на Локи - поясни Адам.