- Не знаех, че берсерки от Балканите са действали заедно с ванирите - каза недоверчиво Ас.
- Не знаеш, защото не общуваш с тях. И именно заради лошата комуникация помежду ви тези тайни общества са станали по-силни. Родителите ми са се върнали, за да предупредят и двата клана, но... са ги заловили преди това. И са ги заловили тук... По тези земи. Аз не съм истинската изненада от книгата на Хаде. Изненадата е какво може да промени тя. Майка ми е изказвала нуждата расите да се обединят, за да се борят заедно за справедлива кауза.
- Айлийн, почакай. - Ас я погледна втренчено. - Истина е, през последните години изчезнаха много берсерки, но ние го отдаваме на свади с ванирите. Телата, които откривахме, миришеха на тях, не на хора или на върколаци. Няма причина това да означава, че...
- Не е така - възрази тя. - Възползват се от различията между вас, за да ви накарат да мислите, че все още сте във война, а междувременно те продължават да си измиват ръцете. Тези общества са се съюзили с nosferatum и Dona-madadh, или върколаци, или както и да се казват, за да ви открият и заловят. Не казвам изведнъж да станете близки приятели с ванирите, а да направим добра сделка с тях. Може това да е единственият начин да спрем тези ловци и да разберем какво стои зад тях. Трябва да поговорите за това. Трябва да се направи нещо.
- Защо това е толкова важно за теб, Айлийн? - попита Адам.
- Ти си сравнително нов член на семейството. Не можеш да отречеш всичко и да обърнеш нещата нагоре с краката. Това са дълги години противоречия.
- Разбира се, че мога, Адам - изръмжа тя и стисна юмруци. -Родителите ми загинаха по вина на тези хора. Различията между вас, вашите забрани, вашите табута, всички тези неща са причина за смъртта им. - Посочи го с пръст. - Мога. Мога, защото откраднаха живота ми... И не е справедливо да ти отнемат нещо, което не им принадлежи. Отказвам да бездействам, когато вече знам всичко. Искам отмъщение и... и справедливост.
Адам повдигна едната си вежда, усмихна й се и се поклони.
- Извинявам се, госпожице. Но не съм съгласен да идваш с нас. Не е място за момиче като теб.
- Това ще реша аз. Или смятате, че не можете да ме защитите? - попита злобно. Ако засегнеше гордостта им, щяха да отстъпят.
- Ще дойдеш. - Ноа я хвана нежно за ръката, но с жест, който противоречеше на думите му. - Ела и ще видиш как изяждаме вътрешностите на Калеб. - Търсеше реакцията на Айлийн, но тя само кимна. - И ще видиш как хубаво ще му изясним на кого принадлежиш.
Айлийн почувства как цялата се напрегна. Не трябваше да се притеснява, че ще поставят Калеб на мястото му. Но не искаше да го бият. Всъщност не искаше никой да се бие заради нея. Особено когато имаше по-важни неща за решаване.
Ас наблюдаваше доволно как внучката му се опълчи на двамата мъже от неговия клан. Ноа и Адам бяха дясната му ръка и в негово отсъствие, те се грижеха за семейството.
Айлийн беше способна да ги командва, стига да си го постави за цел. Майка й Хаде правеше същото. Мъжете бяха луди по нея, но никога не позволи някой да обърка мургавата й красота с уязвимост. Айлийн беше по-красива, безспорно, и още по-властна. Не се спираше пред нищо.
Ас се изкашля и я дръпна встрани. Отново я прегърна.
Ноа и Адам се спогледаха, леко притеснени от думите на Айлийн. Това момиче беше много твърдоглаво.
- Няма да е приятно - каза й Ас.
- Знам - съгласи се тя и се успокои. Дядо й й действаше като липов чай. - Но не искам да се крия. Искам да си платят за това, което ми причиниха, но не искам война. Когато разберат, че съм дъщерята на Тор, ще се разкаят. Това ми е достатъчно, както и да ми покажат нужното уважение, не само като към хибрид, а като към човешко същество, каквото бях и каквото все още чувствам, че съм. Като към жена. Важно е да разберат какво се случва и ти знаеш това. Разкажи ми за тях, дядо.
- За ванирите ли? - попита Ас изненадано. - Това вече не мога да направя. Това е споразумение на боговете аси. Ако искаш да знаеш нещо за тях, ще трябва да отидеш в Дъдли да ги попиташ. Клановете не говорим едни за други.
- Не е по протокол ли? — попито тя навъсено.
- Не се подигравай с това, момиченце. Тази война продължава от дълго време и ще бъде трудно да спре изведнъж.
-Извинявай, всичко е... твърде тайнствено. Не разбирам защо сте в толкова лоши отношения. От малкото, което знам за тях, ме заболява главата.
Ас се усмихна на сарказма й.
- Ще ти дам Едите46, за да разбереш откъде произлизат разликите между ванир и аси. Но не мисля да ти говоря за „вампирите". Аз съм съгласен с всеобщото мнение за тях.
На Айлийн тези думи не й се сториха много справедливи, но и не я притесниха особено. Ако решеше да разбере нещо за ванирите, сама щеше да го открие.