Продължиха да влизат в гората, очевидно беше частна собственост.
- Всичко, което виждаш, е наше - каза Ас и разтвори ръце.
Айлийн се огледа наоколо и забеляза място, където имаше нещо като тотем. След като се приближиха, забеляза около тотема кръг от хора. Когато отидоха при тях, тя почувства, че не отделят очи от нея. Чуваше учудени коментари и шепот. Сред тях имаше и деца и младежи.
Децата я гледаха срамежливо, усмихваха се и свеждаха глави. Айлийн реши, че са очарователни. Но тя мислеше така за всички деца. Обожаваше ги.
Младежите, особено момчетата, я разсъбличаха с поглед. Момичетата, неподправено прелестни, не й обръщаха много внимание, макар че тя почувства, че го правят, за да не я измъчват, а не за да я пренебрегнат и да я карат да се чувства зле.
Възрастните се усмихваха одобрително. Много от тях бяха приятно изненадани да я видят.
Когато Ас беше съобщил новината, че дъщерята на Хаде е в дома му, никой не можа да повярва. И сега, за да се уверят в това, всички от клана на Улвърхамптън се бяха събрали там.
Айлийн вдигна очи, за да разгледа тотема. Вълк, висок три метра. Изключително подходящо, помисли си тя.
Ако хората пред нея бяха берсерки, то не изглеждаха много яростни. Изглеждаха приветливи, не толкова високомерни, колкото ванирите, но всеки имаше специфична осанка, която го отличаваше от останалите.
Ас я хвана за раменете и застана зад нея. Айлийн не знаеше как да се държи, но съвсем не беше уплашена. Всички мълчаха.
- Тя е дъщерята на Хаде. Моята внучка, Айлийн.
- Айлийн - продължи той с по-висок глас - навърши двайсет и две години. И...
- Е различна - каза едно червенокосо момиче със сини очи и плътни устни. — Защо?
-Айлийн е...
- Дядо - прекъсна го тя и поиска думата. Той я погледна колебливо, но тя го успокои с чистосърдечна и спокойна усмивка. - Всичко е наред, остави ме да говоря.
Ас се съгласи.
- Имам нужда да говоря за много неща и ви моля да не ме прекъсвате. Нали ще го направите за мен? - попита мило.
Всички се съгласиха с възхищение. И жени, и мъже, и деца. Очарованието на Айлийн беше безспорно.
— Всичко това ме изумява, както и вас. До вчера не знаех коя съм. Историята, която ще ви разкажа, започва преди двайсет и три години, когато Хаде е напуснала клана. Причината за нейното изчезване вероятно е обикновена за мнозина, защото всички сте чували за хора, които са избягали заради любовта, които са оставили всичко заради любовта. Но случаят на майка ми е специален. Влюбила се е в Тор, ванира.
И така, пред учудените Ас, Адам и Ноа, Айлийн продължи да обяснява на всички коя е. Разказа какво й се беше случило, кой я беше отвлякъл, какво й бяха сторили, какво беше разкрила след това за своя произход, как се беше трансформирала. По дяволите, за два дни беше преживяла повече неща, отколкото през целия си живот. Говореше от сърце, както само тя умееше, следваше интуицията си, честността и не скри нищо. В гласа й се чуваха нежни копринени нотки, които привличаха вниманието.
Очите й, изразителни и жизнерадостни, огледаха всички и всеки поотделно. Трябваше да проникне във всички, да размени поглед с всички присъстващи и мислеше, че е преброила повече от сто души. И като добър педагог успя да привлече тяхното внимание и уважение.
Като спря да говори, отстъпи назад и усети зад себе си твърдите гърди на дядо си. Той се наведе към нея и прошепна в ухото й:
— Трябва да се кандидатираш за изборите. С това красноречие всички ще гласуват за теб.
Айлийн обърна глава към него и отговори:
— Красноречието не е толкова важно. Онова, което действително привлича вниманието на хората, е да чувстваш наистина онова, което говориш.
Мъжете от клана се събраха около Ас и решиха единодушно, че трябва да разговарят с ванирите и да им разкажат какво са открили. Да се опитат да постигнат единомислие.
Ноа и Адам я придружаваха през цялото време. Не се отделяха от нея, дори за минута. Предупреждаваха с поглед всички мъже, които се приближаваха, за да помиришат Айлийн.
Тя им беше разказала какво се е случило с Калеб. Той беше говорил открито със своя клан, не беше никаква тайна какво се канеше да й стори. Тя също нямаше да скрие нищо. Без ненужните подробности, само фактите. Калеб беше спал с нея. Всъщност беше я насилил и подчинил и макар и да не искаше да приеме това, благодарение на посегателството над нейното тяло, беше успяла да сънува за първи път родителите си. Поне едно положително нещо. Е, и двата последователни разтърсващи оргазма.
Докато я придружаваха до дома на дядо й, Ноа и Адам не преставаха да я оглеждат.