- Не ви ли омръзна? - попита ги развеселена, без да ги поглежда.
- На никого не омръзва добрият спектакъл, хубавице - отвърна Ноа със съблазнителен блясък в златистите очи. - Всъщност тази нощ не се отделяй от нас.
В тона му имаше истинска загриженост за нея. Айлийн го погледна спокойно и отвърна:
- Добре.
8.
Не знаеше какво ще донесе нощта. Но това, което щеше да почувства, когато види отново онези животни... Може би не беше готова.
Дълга редица черни джипове пътуваше към Дъдли. Тя беше в първия, с дядо си Ас, Адам и Ноа. Погледна назад и Ноа й намигна с едно от лъвските си очи.
- Не се притеснявай. Няма да се доближат до теб - увери я той.
Ако можеше да е толкова сигурна. Калеб беше заплашителен и силен. Нямаше нужда от свръхестествени способности, за да разбере колко е могъщ. Макар че тя не се страхуваше от него. Не беше това. Той я беше накарал да се почувства мръсна и много уязвима. И не искаше да се чувства отново така никога повече. Беше я наранил физически, но усещаше по-дълбоката болка вътре в себе си.
Първият й път... Свиня. Беше я принудил с ласките си да изпита удоволствие с него. И това беше толкова объркващо и влудяващо.
- Айлийн, ще изтръгнеш дръжката на вратата, ако продължаваш да я стискаш така — отбеляза Ас с обичайното си спокойствие.
- О, съжалявам. - Махна ръката си оттам и я постави върху крака си. Беше изхвърлила дрехите, които й бяха дали ванирите. Дядо й нареди на помощниците си да направят светкавично посещение на най-реномираните магазини в Лондон и да й закупят целогодишен гардероб дрехи.
Ас й беше разказал, че семейството му е било изтъкнато сред английската аристокрация. Вложили големи капитали и забогатели повече от необходимото, когато земите в Англия били оценени отново. Той наследил имоти и земи от своите предци, които продал и буквално се позлатил.
Можел да живее спокойно от лихвите, които банките му давали на месец само за влоговете с фиксиран срок, но тъй като бил предприемчив, купил една флота кораби, за да проучва морското дъно и да открива изгубени съкровища. Вече бил намерил хиляди ценни предмети, като някои продал на черния пазар, други пазел в мазето на дома си, а останалите дарил или продал на държавата.
- Какъв размер носиш, хубавице? - беше я попитал дядо й, докато неговият асистент чакаше на телефона. - И не ми отказвай тази прищявка, Айлийн. Приеми го като подарък за рождения ти ден.
- Няма нужда, дядо. Можеш да отидеш в Барселона и да донесеш всичките ми вещи. Както и кучето ми. - Колко много й липсваше! - Искам си кучето - прошепна.
- Ще отидеш, миличка. Когато се изяснят нещата, но дотогава...
- Добре - каза тя неохотно. - Номер 39 за обувки и М за всичко останало. Сутиен 90 и талия 58. Висока съм метър и седемдесет.
- Деветдесет-шестдесет-деветдесет? - попита той развеселен. Айлийн се изчерви, но се усмихна и кимна утвърдително.
- Като майка ти — добави той.
По-късно Ас я разведе из къщата във викториански стил, цялата облицована с дърво отвътре. Насочи я към дневна-трапезария, украсена със скъпи бутикови мебели. В дъното на дневната имаше камина, закрита от няколко старинни кресла. Над камината беше закачен семеен портрет - Ас, жена му Стефани и дъщеря им Хаде.
Когато застана пред картината, Айлийн не можа да сдържи сълзите си. Позна майка си още щом я видя. Тя беше на около седем години. С две опашки, вързани с червени панделки, рокля в червено и бяло, с изящни бродерии по раменете. Седеше на крака на Ас и беше обвила малката си ръчичка около врата му. До него баба й Стефани държеше в ръце малката длан на Хаде.
Хаде имаше много големи, изразителни яркозелени очи, плътни устни, фин нос и трапчинка на брадичката.
Айлийн докосна брадичката си и опипа трапчинката. Знаеше, че я е наследила от майка си. От Ас. А бадемовидните сини очи вероятно идваха от страна на баща й Тор, защото и тримата на портрета имаха ослепителнозелени очи. Черните извити мигли и високите скули бяха наследство от баба й Стефани. Носът й обаче беше от Ас.
Изпита желание да прегърне картината, но тъй като не можеше да го направи, се обърна и облегна чело на гърдите на дядо си. Той веднага я обгърна с ръце и я утеши.
- Баба е била прекрасна. Какво се е случило с нея? - попита тя с пресипнал глас.
- Загина в една битка преди почти четирийсет човешки години. Направиха ни този портрет месец преди да умре.
- Как умря? - Тя почувства Ас се напрегна. - Не се притеснявай, дядо, няма нужда да...
- В една хайка срещу Dona madadh. Ванирите затрудниха битката. Бореха се срещу нас и срещу Dona madadh и тя... Беше убита случайно. - Той стисна устни. — Един върколак я уби.