- Имали ли сте много битки с тях?
- Често. Появяват се редовно в централната зона на Бирмингам. Там има много млада енергия и това ги привлича, както и nosferatum.
- Там ли е загинала баба ми?
Ас потвърди, като гледаше красивото лице на жена си.
- Давахме караул на групи. Нощта изглеждаше спокойна, или поне така си мислехме ние. Когато се появиха Dona madadh, се изненадахме. Започна битка. Групи ванири се присъединиха към битката и се откриха три фронта. Ванирите се бореха срещу нас и срещу върколаците. Ние също се биехме срещу ванирите и срещу върколаците. Това беше една от малкото нощи, когато жените бяха дошли да ни придружат по време на караула.
- Защо не са идвали с вас по-често? Нали и те са воини?
Ас я прегърна по-силно и се усмихна.
- Ех, малката... Жената берсерк е като магнит за противоположния пол. Все още не знаеш силата си. Представи си. Как щяхме да защитаваме хората, ако инстинктите ни са раздвоени между това да пазим нашите жени и тях? Или по-лошо: как щяхме да искаме да защитаваме хората, когато те самите се опитват да съблазнят жените ни? Проблемът е, че се появиха повече върколаци от очакваното и по-късно към тях се присъединиха nosferatum, които подушиха кръвта отдалече. Стефани и още три жени паднаха в ръцете на вампирите.
Ас задържа дъха си и след това издиша с болка.
- Много съжалявам, дядо.
- Благодаря - усмихна се тъжно. - Щеше да бъдеш очарована от баба си.
Айлийн беше абсолютно сигурна в това. Впи поглед в лицето на Стефани и се замисли за сигурността на мястото, където се намираха.
- А в Улвърхамптън? Идвали ли са някога тук?
- Никога не са стигали дотук. И няма да дойдат. Един върколак няма да оцелее тук и половин минута. Това е нашето светилище.
Тя го прегърна по-силно и погали бузата си в него. Най-после имаше до себе си някой от своето семейство и най-сетне се чувстваше у дома.
- Харесва ми името „Хаде" - прошепна, без да може да спре сълзите си.
Ас наведе глава и подпря буза върху главата й.
- Нарекохме я така заради цвета на очите й. Зелени като нефрит47.
Сега, в колата, с новите дрехи, дискретни, но загатващи, не можеше да отрече, че се чувства по-добре. Беше облечена с розова тениска, суперкъси черни панталонкr, които откриваха загорелите й стройни крака, с войнишки джобове отстрани и черни ботуши със средно висок ток, които стигаха четири пръста под коленете й. Каква промяна. Изкъпана, парфюмирана и придружавана от хора, на които започваше да има доверие. Така беше по-добре, по-силна. Чувстваше се женствена и съблазнителна. Беше по-наясно от всякога какво предизвиква у противоположния пол. И за първи път в живота й това я възбуждаше и забавляваше. Имаше желание да си поиграе. И беше убедена, че след двайсет минути, след като слънцето залезе, играта ще започне.
9.
Калеб наблюдаваше през тъмните стъкла на хола как залязва слънцето. Няколко часа минаха, преди да изпратят някой да поправи прозореца, който беше счупила Ейлийн. Най-вече защото системата на прозорците беше специална и се изработваше по поръчка. Поне проектантът също беше ванир.
Мислеше за Ейлийн, пъхнал ръце в джобовете. Закриваше почти целия прозорец с широкия си гръб. Носеше черен панталон „Докерс", обувки с пресечени върхове от промазана бяла кожа и бяла риза, разкопчана на гърдите и с навити ръкави. Беше в състояние да докара инфаркт на не една жена.
Той обаче мислеше само за една жена. Кожата му, ръцете му, пръстите му миришеха на нея и копнееше да я види. Днес щеше да я потърси отново. Никога досега не беше проклинал невъзможността да излиза на слънце, докато не видя как тя избяга през прозореца към градината.
Ейлийн.
Дали беше добре? С кого беше? И най-важното, какво се случваше с нея? Когато през изминалата нощ влезе във връзка с нея, му се стори, че страда, че страда истински, но съзнанието й не беше под постоянен контрол и той виждаше само частици енергия. Имаше нужда да я види отново.
Откакто беше правил любов с нея... Не. Поклати глава. Това не беше правене на любов. Не и с невинно момиче, за първи път. Но всичко с нея беше объркано, още от самото начало. Кой можеше да предположи, че тя няма нищо общо с дейността на Микаил?
И кой можеше да предположи, че е девствена? Майчице, като се има предвид, че дори само да я гледаш как ходи вече беше половин грях. Защо никой не я беше доближил преди?
Искаше да я пита толкова неща...
Прекъсна размисъла си, когато почувства енергията на Ейлийн много близо до себе си.
Каал, Мену и Дана започнаха да крещят.
- Калеб — чуха се викове през вратата, която водеше към подземията. Мену дишаше учестено. - Кучета.