- Усещам ги - каза Калеб, докато излизаше в градината. Беше се стъмнило. Пътят беше чист. Подушваше, че берсерки са навлезли в територията му, и това никак не му харесваше.
Също така обаче усещаше и Ейлийн. Ароматите им се смесваха, но нейният не можеше да бъде объркан, и беше по-силен от преди. Щеше да го подлуди. Ами ако я бяха хванали, защото мирише на ванир? Ако я бяха измъчвали или наранили по някакъв начин?
- Вземи колата, Калеб. Понякога хората от града виждат как прелитаме над района и е трудно да се прикрие това, като се казва, че става въпрос за гарвани - посъветва го Дана. - Лети само когато е крайно необходимо, не сега.
Калеб благодари на сестра си. Както беше притеснен, можеше да прелети сред изложение на балони и щеше да му е все едно дали някой го е видял. Така че се метна на черното си порше и ги извика да се качат. Натисна съединителя, включи на първа скорост и потегли бясно.
- За какво са дошли? - попита Каал и изпука кокалчетата на ръцете си.
- Не знам - отвърна Калеб. - Усещам Ейлийн наблизо, но не мога да вляза в контакт с нея. - Ейлийн, остави ме да ти помогна сега. Къде си?
Чувстваше се толкова безсилен спрямо нея. Никой не беше успявал да се измъкне от неговия контрол, от силата на съзнанието му. Защо, по дяволите, тя не отговаряше?
Айлийн се беше облегнала на огромния багажник на джипа на дядо си. Всички берсерки бяха около нея, за да я пазят. От едната й страна стоеше Ас, а от другата - Ноа.
Забеляза, че всички момчета носят широки дрехи. Почти с два размера по-големи от точния. Доста наподобяваха облекло за капоейра48. Широк панталон и потник. Освен това бяха боси.
Ноа забеляза как ги гледа и се усмихна.
- Това е заради нашата трансформация, красавице. Ставаме малко по-едри.
Айлийн вдигна глава и го погледна. Беше малко по-нисък от Калеб, но също толкова снажен и строен. Красив и много съблазнителен.
- Колко по-едри ставате?
- Почти с двайсет сантиметра на височина и ширина. Дрехите ни се разкъсваха по време на трансформацията. Не успявахме да уцелим подходящо облекло. Така че решихме, че е добре да използваме по-функционални и еластични дрехи за нашите битки.
- Разбирам - усмихна се тя и го погледна в очите. - Но сега няма да се биете, нали? - добави колебливо.
- Никога не се знае... - Той сви рамене.
-В никакъв случай, Ноа. Недейте! Не искам никой да пострада.
Ноа почувства как стомахът му се свива на топка. Айлийн разпръскваше женственост в твърде широк радиус.
- Айлийн, трябва да внимаваш с новите си качества. Излъчваш силна енергия.
- Трябва ли да се обидя? - Коментарът не беше много красив.
- Съвсем не. Но не знам дали си даваш сметка, че привличаш всички погледи където и да си. На магистралата едва не предизвика инцидент, когато шофьорът на една от колите, която се движеше до нас, се заплени, щом ти отвърна на погледа му с тези лилави очи... В името на Один, почти излезе от пътя.
- Не го правя умишлено. - Тя скръсти ръце, без да съзнава, че този жест повдига гърдите й.
- Не, разбира се... - каза Ноа и очите му потънаха в деколтето й. - Защо си се облякла така? Искаш да те изядат ли?
- Обличам се така, защото ми харесва. И престани да гледаш гърдите ми, Ноа.
Той се усмихна лукаво и отмести поглед. Айлийн погледна назад. Така направиха и Ноа и Ас. Бяха сериозни и нащрек.
- Вече са тук - каза Ас и намести Айлийн зад себе си. Адам отвори багажника и взе един жезъл с бухал в горната част и бяла кърпичка, завързана под него. Подаде го на Ас и той го заби в земята. Държеше го с дясната ръка. Като Мойсей, помисли си Айлийн.
Останалите застанаха в редици зад него, освен Адам и Ноа, които стояха пред Айлийн.
В далечината тя видя светлини на коли, които пътуваха към тях.
Беше той. Усещаше го. Никога преди не беше имала толкова силна интуиция и това я плашеше. Плашеше я чувството, че цялото й тяло и сетивата й застават нащрек пред заплашителното присъствие на Калеб.
Несъзнателно се разтрепери. Тялото й омекна като желатин.
Няколко черни джипа „Кайен" спряха един след друг пред берсерките.
Първият, който излезе напред от голямата група, беше Калеб.
Айлийн не можеше да го види, но изведнъж един плодов аромат, подобен на манго, изпълни носа й. Затвори очи и се наслади на този парфюм. Веднага разбра, че това е ароматът на ванира от нейните кошмари. Зърната на гърдите й се втвърдиха и почувства как почти веднага се овлажни. Тялото й реагираше на този аромат като на галещи ръце.
Един по един ванирите слязоха от колите. Бяха по-малко от онези, които Айлийн беше видяла в подземието.