- Ас. - Калеб тръгна напред, спря на два метра от него и го поздрави уверено, но не и приятелски.
- Калеб - отговори също така дистанцирано Ас.
Калеб затвори очи и остави ароматът на чийзкейк с малини да го зашемети. Тя беше там. Но къде? Потърси я сред берсерките със зелените си очи. Ейлийн беше с тях.
- Имаш при теб нещо, което ми принадлежи - прошепна той със сдържан гняв.
Ас стоеше невъзмутим.
Ноа усети как Айлийн сграбчва тениската му.
- Мисля, че не е така - отвърна Ас.
Калеб показа зъбите си. Ейлийн беше негова, не на тези крастави кучета.
Ейлийн, позволи ми да те видя. Добре ли си?
Айлийн се напрегна и не му разреши да проникне в съзнанието й. Това беше дарба, която не познаваше. Не знаеше дали може да го възпре от навлизане в съзнанието й, но толкова искаше да успее, че явно подейства, защото престана да го усеща.
Калеб изръмжа като ранено животно. Ейлийн беше затворила пред него входа на съзнанието си.
- Не сме дошли да се караме, ванире - каза Ас. - Има някои неща, които искаме да ви кажем.
Калеб погледна Ас и се заслуша, но изражението му остана заплашително. Всъщност никой от ванирите не беше спокоен.
- Нося жезъла на съгласието с бяла кърпа - посочи Ас, - не идваме да се бием.
Жезъла на съгласието беше символ на диалога и мира. Подарък от Один на двете раси. с надеждата винаги когато жезълът присъства, да могат да разговарят в дух на съгласие.
- Ако не идваш да се биеш, старче - каза Калеб, без да си мери думите, - ще е най-добре да ми кажеш къде е момичето.
Беше по-нервен и притеснен от нормалното. Но как иначе? Берсерките я бяха открили, а беше всеизвестно, че те също са диваци без скрупули. Много ванири бяха намерили смъртта си в лапите им. Ако бяха наранили Ейлийн, никой нямаше да си тръгне жив оттук. Заклеваше се в спомена за Тор.
Айлийн се разгневи, когато чу, че Калеб не разговаря с уважение с дядо й. Въпреки краткото време, от което го познаваше, тя беше започнала да обиква Ас. Още когато го видя, разбра, че е достоен за почит.
- Тук е, надушвам я - продължи Калеб и стегна мускулите на ръцете си. - Няма да повтарям повече. Дай ми я, Ас.
- Дори не си го и помисляй, вампире - каза Ноа сериозно. -Дойде при нас тежко ранена по твоя вина. Доколкото зависи от мен, можеш да хленчиш колкото си искаш. Тя остава с нас.
Калеб почувства как нож се забива в гърдите му. Ейлийн наистина беше там. Искаше да се увери със собствените си очи.
- Ейлийн - извика. - Добре ли си? Покажи се да те видя - нареди той рязко. - Веднага.
Ноа изцъка с език и наклони глава встрани.
- Да не си посмял да й заповядваш, вампире.
- Ноа. - Ас вдигна ръка, за да го възпре, преди се хвърли към Калеб.
- Не — извика Айлийн.
Калеб се вкамени, когато чу гласа й.
Един загорял крак се показа измежду берсерките, после още един. Дълги, добре оформени крака с ботуши с... ток. Това не беше добре. Калеб продължи да вдига поглед и видя черния панталон, розовата тениска с престъпно дълбоко остро деколте и косите с цвят на черен кехлибар, които се спускаха до средата на гърба. Айлийн вдигна гордо брадичка и го погледна.
Огледа го без капчица срам. Не знаеше как да реагира. Така, както беше облечен, Калеб приличаше повече на модел от дефилетата в Милано, отколкото на хищен дивак.
Калеб почти щеше да падне на колене, когато тя го погледна в лицето. Очите й бяха омагьосващи, с цвета на очите на Тор. Светлолилави. Вече нямаше рани по лицето, беше перфектна. Впечатляващо. А тези устни. Те рисуваха доволна усмивка от това, че го вижда в краката си. Ейлийн се беше трансформирала, но не разбираше как. За да се трансформира едно човешко същество, бяха необходими три дни. Три пъти да обмени кръв на гладно, а той, колкото и да искаше, не го беше направил.
Ами ако я бяха превърнали в nosferatum? Те можеха да трансформират човек във вампир само с една обмяна на кръв. Захапваха и пиеха, докато се наситят, и след това даваха на жертвите от своята кръв, за да започне трансформацията.
Но Ейлийн не приличаше на nosferatum. Не беше бледа, нито пък вените й прозираха през кожата. Очите й не изглеждаха студени, а ноктите на ръцете й не бяха черни.
Тя повдигна вежда и му отправи поглед, пълен с гняв и озлобление.
- Какво означава това? - попита Калеб неспокойно. Ейлийн отвори леко уста и показа острите си кучешки зъби. Сърцето на Калеб се преобърна, когато видя колко е красива.
Ейлийн беше взривоопасна, сексуална бомба, мечтата на всеки юноша или предпочитаната еротична играчка на всеки развратник. Сега беше неустоима.
Не можеше да е това... Просто беше невъзможно.
- Какво се е случило с теб? - Калеб пристъпи към нея, но тя се отдръпна към Ноа, за да потърси закрила. Берсеркът застана очарован зад нея и я хвана за ръката. Калеб почувства как сърцето му се разбунтува, когато видя, че Ноа преплита пръсти с нея. — Махни ръцете си от нея, куче - заповяда той с леден тон.