- Ноа, името му е Ноа. — Айлийн погледна приятеля си толкова чувствено, че Калеб трябваше да потисне желанието си да я удари, а него да убие. - Моля те, дай ми книгата - каза на берсерка. Носеше ножа в колана в задната част на панталона си, в красив калъф от бяла кожа.
- Какво искаш да кажеш? - попита Калеб. - Ейлийн...
- Не се казвам „Ейлийн" - отвърна тя и го погледна втренчено. Не знаеше откъде доби смелост да издържи погледа му, но го направи.
- Наричал съм те по много начини, но няма да те обидя отново, ако имаш това предвид... - Калеб си спомни колко пъти я беше наричал „курва". И съжали.
Айлийн се усмихна, като клатеше недоверчиво глава. Не можеше да повярва, че Калеб използва с нея този тон. нежен като шепот. И се усмихна, защото искаше да види как ще бъде съкрушен, когато му разкаже всичко и разбере как са се променили пешата.
Ноа застана зад нея и я прегърна, за да й подаде книгата. Тя не се отдръпна, а се приближи до него и му благодари със секси усмивка.
Калеб смръщи чело и преглътна. Ирационална ревност и чувство на притежание преминаха през него. Ревнуваше? Той? Кога се бяха променили така нещата? Искаше му се да размаже гордата и доволна физиономия на берсерка.
- Благодаря - каза тя на Ноа.
Ноа я погледна с особен блясък в очите и застана съвсем близо зад нея.
- Ас е прав - каза тя с високомерен тон. Гласът й бе мелодичен и толкова нежен, че можеше да управлява тълпи. - Не сме дошли тук, за да...
Калеб се приближи развълнувано:
- Защо вече не си човек?
Айлийн се опита да се отдалечи от него, но почувства, че някак се отдалечава от разума си. От този момент всичко се разви много бързо.
Берсерките станаха огромни. Не изгубиха човешкия си облик, но косите им пораснаха до кръста. Ноктите на краката и ръцете им се удължиха. Мускулите по цялото им тяло експлодираха и станаха двойно по-едри. Очите им потъмняха, като само зениците останаха жълти и се разширяваха всеки път, когато удареха някой ванир. От устата им стърчаха четири остри зъба, готови да се забият плът.
Айлийн се скри зад колата, но успя да проследи с очи Калеб. Той беше непобедим. Ако някой берсерк се нахвърлеше върху него, веднага политаше високо във въздуха. Беше жесток и много свиреп в боя. Беше звяр и не го криеше.
Имаше разлика между ванири и берсерки. Ясно забележима. Берсерките бяха диви животни, преливащи от ярост, напълно необуздани. Ванирите бяха студени и методични воини. Елегантни като котки и смъртоносни.
Виковете и воят се смесваха и не се знаеше от кого идват.
Дядо й Ас и Ноа се хвърлиха върху Калеб и започнаха да го удрят навсякъде. Калеб опря крак в корема на Ноа и го тласна назад. След това се сви, за да избегне един ритник на Ас. Хвана крака му във въздуха и го запрати към небесата.
Внезапно изкрешя- Един берсерк беше забил лапи в гърба му.
Айлийн почувства болка, като видя това. Бяха ранили мускулестия гръб, който тя познаваше. След това друг берсерк разкъса гърдите му.
Калеб падна на колене, но веднага се изправи. Беше неуморен боец. Раните му кървяха и цапаха бялата, вече разкъсана риза. Зловещи, дълбоки рани, но той явно не ги усещаше.
Айлийн забеляза Дана, Мену и Каал, единствените, които познаваше от противниковия лагер. Бяха отлични воини. Дана скачаше от глава на глава като умел самурай. Елегантна като лебед. Бърза като газела. Смъртоносна като питон.
Мену я наблюдаваше и пазеше да не я нападнат в гръб.
Каал обаче беше самата хитрост и изящество. Нанасяше специфични удари с двата пръста на дясната си ръка и всеки, когото докоснеше, падаше вцепенен на земята. Не ги убиваше, но можеше да го направи без проблем. Изглежда, боят го забавляваше.
Тогава Айлийн изтича да вземе жезъла на съгласието. Трябваше да спре тази битка. В този момент едно тяло, почти два пъти по-едро от нейното, се просна отгоре й, за да я защити.
- Ейлийн, скрий се в колата - каза Калеб.
- Махай се. - Бутна го, но ванирът не помръдна.
- Могат да те наранят. Сега берсерките не могат да те различат от нас. Отиди в колата - нареди й той, без да обръща внимание на ударите, които му нанасяше.
Наистина ли се притесняваше за нея? Айлийн изпръхтя и заби лакът в слепоочието му. Беше полудял, ако вярваше, че може да й заповядва.
Калеб застана на колене, закри лицето си и я изгледа слисан.
- Опитвам се да те защитя - упрекна я той и отново се насочи към нея.