Айлийн го удари в корема с жезъла на съгласието. Калеб го сграбчи и го хвърли встрани.
Айлийн извади ножа от колана си.
- Не се приближавай, чудовище, или, заклевам се, ще те убия.
Калеб погледна ножа и забеляза келтския надпис на острието. Това беше ножът на Тор. Какво правеше у Ейлийн?
Не го обмисля дълго. Изби ножа с един удар и я сграбчи за косата.
- Сега веднага. Чуваш ли? Сега веднага ще ми кажеш какво прави ножа на Тор у дъщерята на Микаил.
Тя го заудря по гърдите, но това не му правеше впечатление. Тогава видя откритите рани по торса му и заби нокти в тях. Кръвта бликна, а Айлийн остана хипнотизирана от цвета и миризмата й. Вцепени се. Изпита желание да доближи устни и да оближе раните му. Искаше да пие от него. Калеб сподави един вик от болка и отново я разтърси за косата. Тя отпусна ръце и го погледна с разширени зеници и полуотворени устни.
Желание. Калеб погледна устата й и тези очи, които горяха за него.
Почувства същото, каквото и тя, а след това силен дискомфорт в слабините.
Като се опитваше да се бори с чувството на слабост, Айлийн заби нокти в китката му. Той обаче не отвръщаше на атаката й. Беше втренчен в очите й, съсредоточен в нея, изолиран от битката, която се бушуваше по неговите земи. Отново я разтърси.
- Кажи ми.
- Проклет да си! - изкрещя тя на сантиметър от лицето му. -Пусни ме!
- Ейлийн, търпението ми се изчерпва. Казах да ми обясниш. - Изпрати един тласък към съзнанието й. Искаше да види, да разбере, да опознае съзнанието й. - Кажи ми, Ейлийн.
- Тор е мой баща! - извика тя с всички сили и с насълзени очи. - Аз съм дъщеря му, звяр такъв!
Битката около тях изведнъж замря.
Калеб пусна Айлийн, сякаш го беше опарила, и започна да отстъпва. Дишаше тежко.
- Лъжеш — каза той. Нещо в него обаче му говореше, че не е така. Нещо в него и фактът, че виждаше отново тези лилави бадемовидни очи, толкова необичайни за ванирите. Очите на Тор, неговия най-добър приятел. Очите на Ейлийн, с контур от дълги извити мигли.
- Ти винаги мислиш, че лъжа. - Удари го с целия гняв, който чувстваше към него. Избърса сълзите си и разтърка китките си, като го поглеждаше крадешком. Прибра ножа на баща си и след това взе дневника, който беше останал отворен на прашната земя.
Берсерките и ванирите ги наобиколиха в кръг. Калеб трепереше от вълнение.
- Що за шега е това? - попита той и избърса една рана на лицето си, която вече започваше да се затваря.
- Несъмнено е признак на много лош вкус - отвърна Мену и отметна русите коси от лицето си. - Не може да е истина.
Калеб, стъписан и сбърчил чело, не откъсваше очи от Ейлийн.
- Истина е - каза тя. Потърси с поглед дядо си, който веднага дойде и застана зад нея. - Защо ви е този смешен жезъл с бяла кърпичка, след като изобщо не му обръщате внимание? - упрекна тя Ас.
Вече трансформиран, той беше по-едър и по-висок от Калеб, макар че ванирът беше огромен. Черната му коса се спускаше до кръста. Ас постави мощната си космата ръка върху рамото на Айлийн и тя благодари за жеста. Беше странно да го види трансформиран в берсерк.
Тя взе книгата на Хаде и избърса праха, полепнал по кориците, с обич и нежност. Вдигна глава и се изправи решително пред Калеб.
- Това е дневникът на майка ми Хаде. Подарили са й го преди двайсет и шест години, когато е била на осемнайсет.
Калеб я слушаше леко разкрачен и с вдървени ръце.
- Била е берсерк - поясни тя, като наблюдаваше реакциите на бездушното, макар и греховно красиво чудовище, което стоеше пред нея.
- Майка ти е умряла, когато си се родила ти - отвърна Калеб с абсолютна увереност. - Прочетох го в съзнанието ти, когато...
- Така ме накара да мисля моят ба... Микаил - поправи се тя. - Микаил ме е изтръгнал от ръцете на истинските ми родители. Тор и Хаде.
Ванрите се изненадаха от думите й и започнаха да шепнат с недоверие.
Калеб стисна юмруци и поклати отрицателно глава.
- Докажи го - настоя.
- Преди двайсет и три години Тор и Хаде се срещнали в Улвърхамптън, в Уест Парк. Влюбили се, Калеб. - Повдигна вежда и се наслади на физиономията на ванира.
- Тор не би се влюбил в кучка...
Ас пристъпи напред и го сграбчи за развятата тъмна коса, без да му остави време да реагира.
- Дядо... Не... - Айлийн изтича, за да хване ръцете му, но те бяха толкова едри, че успя само да опре ръце върху тях. - Остави го, или никога няма да можем да изясним това. Той е провокатор и свиня. - Хвърли пренебрежителен поглед към Калеб. - Не му обръщай внимание.
Берсеркът я погледна, после погледна Калеб.
- Хаде беше моя дъщеря - прошепна и показа четирите си остри зъба. - Да не си посмял да я обидиш отново.
Лицето на Калеб се промени. Сериозно и студено като гранит.