Не се бяха целували. Това беше ужасно. Но, разбира се, тогава беше просто секс, той се беше насочил директно към онова, което искаше, и не знаеше, че Айлийн е невинна. Дали имаше някакво извинение?
Айлийн беше неспокойна. Вдигна вежди и скръсти ръце. Не знаеше за какво мисли Калеб, но каквото и да беше то, не й харесваше онова, което виждаше в очите му. Отново се почувства плячка в ръцете на хищник.
- С теб няма да отида никъде — отвърна тя студено. - Не си в позиция да ми заповядваш. Вече не съм твоя... - спря, преди да каже пред всички „твоя курва". Никога не е била такава. Освен това не искаше да стои близо до него.
- Така ли? - попита той със същия дух на превъзходство, който тя вече познаваше. — Разбира се, че не - съгласи се и поклати глава. - Тогава ще дойдеш с нас. Ти си една от нас – каза, сякаш беше очевидно. Хвана я за ръката и започна да я дърпа, но Айлийн заби токове в земята. - Ти си дъщерята на Тор. Тор беше един от членовете на Съвета и там е твоето място.
- Мястото ми е където аз реша. - Освободи се от ръката му и забеляза как Ноа и Адам застават до нея. - Оставам с тях. Те са добри и харесвам ценностите им. Вие не ми допадате.
Калеб копнееше да я отведе със себе си. Беше толкова красива, когато го предизвикваше. Но разбираше какъв страх изпитва тя към ванирите.
Страх и отвращение, Калеб. Отвращение от теб.
Изненада проблесна в зелените му очи. Това беше Айлийн. Нямаше съмнение. И за първи път тя беше поела инициативата за телепатичен разговор. Бяха се свързали като истинска двойка и въпреки че той я беше ухапал, а тя него - не, връзката съществуваше. Калеб притвори очи и лъч надежда проблесна в съзнанието му.
- Бързо се учиш - подхвърли с полуусмивка. - Давам ти време да го обмислиш, Айлийн. Но това не подлежи на оспорване. Ще дойдеш с мен, рано или късно.
- Аз решавам с кого ще бъда, не ти. - Стисна дръжката на ножа. - Нямаш власт над мен.
- Приеми поражението си, вампире - промърмори тържествуващо Ноа. - Няма да я отведеш, и точка.
Айлийн го погледна укорително, но после се усмихна. Когато отново се обърна към Калеб, очите й бяха станали ледени и един мускул на брадичката й потрепваше.
- Ти си наполовина ванир. - Просъска Калеб, кучешките му зъби започваха да се прибират. - Ас, вразуми новата си внучка. Утре следобед искам да я видя в Дъдли.
- Не - отговори тя самодоволно. - Нещата няма да станат така, чудовище.
Колкото повече чуваше тази дума от устата й, толкова по-неприятно му ставаше.
- Утре ти ще дойдеш в Улвърхамптън - нареди тя. - В дома на дядо ми. Ще подготвим прием. Ще дойдеш да се извиниш. За всичко — поясни недвусмислено. — След това двата клана ще се разберат какво да се прави. Ще видиш, че книгата на Хаде е много увлекателна. И обърни внимание какво пише за Самаел... — подхвърли тя, обърна се и тръгна към колата. — Скрил е някои неща от теб.
- Почакай малко — извика Калеб. - Как е попаднало всичко това у теб?
- Преди две нощи, когато заради теб изпаднах в безсъзнание, сънувах за първи път от петнайсет години. Мисля, че след като ме остави без кръв, мозъкът ми е колабирал. В съня си видях Хаде и Тор в нощта, когато ни заловиха. Те бяха оставили подарък за мен под моста на Уест Парк, в случай че изчезнат. И тъй като никой не ме познаваше и не знаеше за мен, тези лични предмети щяха да разкрият истинската ми самоличност пред клановете. Майка ми Хаде е написала дневника, а баща ми Тор е оставил този нож, който за щастие ти разпозна.
- Всички воини ванири имаме свой отличителен нож. Надписът на острието пояснява на кого принадлежи.
Айлийн трябваше да прехапе език, за да не го попита какво пише там и какъв е този език, който тя едва си спомняше. Но не искаше обяснения от него. Искаше просто да се махне оттук.
- Принадлежи на Мъжът-гръмотевица - поясни той. Гледаше ножа с уважение.
Въпреки всичко нямаше да му благодари за информацията.
- До утре в Улвърхамптън, чудовище - обърна се тя с грацията на кралица.
О, беше чудесно. За първи път почувства, че тя дърпа конците и владее ситуацията. Дядо й Ас потвърди това, като постави ръка на рамото й, кимна и я придружи до колата. Ноа и Адам вървяха след тях, заедно с останалите берсерки. Качиха се в колите, но не преди да възвърнат човешкия си облик.
Ноа отвори вратата на мястото до шофьора като кавалер и Айлийн го погледна. Косата му беше пораснала и се спускаше под лопатките. Перли пот блестяха по носа и челото му.
- Трябва пак да си обръсна главата - посочи той.
- Забелязвам - Айлийн се усмихна.
- Айлийн.
Калеб се спусна с бясна скорост и застана пред колата. Наведе се към прозореца, сложил ръце върху капака. Айлийн преглътна и хвана дясната си ръка. Калеб забеляза движението й и лицето му се отпусна. Не искаше тя да се страхува от него.