Ейлийн всъщност не се занимаваше лично с жертвите. За тази задача отговаряше баща й. Кучка. Не знаеше кого мрази повече, дали ледената принцеса, която хвърляше камъка и скриваше ръката си, или безскрупулния убиец.
В съзнанието му се връщаше образът на осакатения Тор. Върху една от натрошените ръце, които намериха в онзи контейнер, забелязаха печат с надпис „Ню Сайънтистс", фирма за научни изследвания. Години наред проследяваха уликата и не им беше лесно. Съществуваха голям брой фалшиви фирми и корпорации, които пречеха да се открие истинският произход на тази фондация.
Сега, прогизнал от глава до пети от дъжда, той вече знаеше, че един от мажоритарните акционери на онази фирма, е мъжът, който живееше в къщата пред него.
Микаил Ернепо. Един от виновниците за смъртта на Тор. Един от многото, които трябваше да платят за преследването, на което бяха подложени ванирите.
Хубаво щеше да се позабавлява с него и с дъщеря му, помисли си и прокара език по устните си. Когато откриха, че тя работи с него, не знаеха, че е толкова привлекателна. Той несъмнено щеше да се наслади на тази хапка, докато не започне да го умолява да спре. И знаеше отлично, че няма да бъде нито мил, нито внимателен с нея.
Фаровете на една пристигаща кола осветиха за част от секундата мястото в гората, където се криеше. Той закри очите си с ръка.
От черната хонда слезе рус младеж, не по-висок от него, с черна чанта.
- Според нашето разследване - каза режещ глас зад него -името му е Виктор и работи за Микаил. Посещава дъщеря му всяка вечер.
Калеб погледна назад и поздрави с кимане Самаел. Беше висок колкото него - един и деветдесет. С дълга тъмнокестенява коса. Имаше бял кичур от лявата страна. Очите му бяха бледосиви, а лицето, студено и сурово като гранит, внушаваше респект у всички, които го познаваха, и страх у тези, които не го познаваха.
- Те... двойка ли са? - попита Калеб и погледна студено Самаел.
- Може и да са. Посещава я всеки ден. Всяка вечер.
- От всички хора в къщата - погледът на Калеб стана решителен и отново се насочи напред, - освен дъщеря му, кой друг е в течение но това, което той прави?
- Не мога да ти кажа - сви устни Самаел. - Не мисля, че прислугата знае какъв садист е.
- Ще се заемем с Микаил и дъщеря му. Само с тях — предупреди Калеб. - Той ще ни разкрие техниките, които използват, за да ни изследват. - Стисна зъби, - А тя - всички връзки и доставчици, които са замесени.
- Изследвания? Това е твърде меко описание за онова, което правят с нас, не мислиш ли? Разпорват ни от горе до долу, изваждат вътрешностите ни и ни убиват като животни. Ние сме безсмъртни същества, Калеб, но те искат да ни отнемат безсмъртието, като ни обезглавяват и изтръгват сърцата ни.
Калеб стисна гневно юмруци. Трябваше да се успокои, ако не искаше да му причернее пред очите, преди да е настъпил моментът. Когато хванеше Микаил, щеше да му изтръгне сърцето, ноктите, но не преди да го одере жив и... Не. Очите щяха да са последното. Преди това Микаил трябваше да види какво очаква любимата му дъщеричка. Нея щеше да завърже за... Мускулите му се напрегнаха, устата му се изпълни със слюнка. Изведнъж престана да мисли, можеше само да усеща. Откъде идваше този изненадващ аромат?
Самаел се сепна и огледа района. Той също го надушваше.
Ноздрите на Калеб потрепваха, той затвори очи и потъна в неочаквания екстаз. Беше специфичен аромат, парфюм, който навлизаше в главата му като дрога и караше сетивата му да настръхнат.
Миришеше на чийзкейк с малини. Току-що приготвен.
- В името на всички богове... - Това беше единственото, което се осмели да каже. - Кой ухае така?
Усети как кучешките зъби напират да се удължат, а зениците на очите му се разширяваха до неподозирани размери. Трябваше да контролира инстинктите си. Погледна между краката си. О, не. Беше получил ерекция. Прикри се с ръка и натисна, за да укроти този толкова напорист, горещ и труден за контролиране орган.
- От къщата ли идва? - попита Самаел. Кучешките му зъби се бяха издължили, а очите - почернели.
- Това е аромат на жена - каза Калеб и отново вдиша. - Кой ухае така?
- Някоя много вкусна жена - облиза се Самаел.
- Концентрирай се, Самаел - нареди Калеб. - Всички ли са заели позиция? - Трябваше да се отърве от този аромат. Слабините го боляха ужасно. Щеше да потърси източника на този опияняващ парфюм.
- Готови са за нова заповед.
- Добре. Ще почакаме - каза той, благодарен, когато ароматът изчезна.
Дали някоя прислужница в къщата не беше замъглила така сетивата му? Никога не беше чувствал нещо подобно. Не беше подушвал нещо подобно. Разтърси глава. Надяваше се да прогони това странно усещане.