Очевидно, двете раси бяха съвместими за създаване на потомство. Изглеждаше невероятно, че въпреки всичките си различия бяха способни да даряват живот. И да създават толкова красиви същества като Айлийн.
Айлийн. Светлина. Асоциацията на името й с келтския език го очароваше. Усмихна се, когато си спомни как му се беше опълчила. Беше разбрал какво предизвика у нея, когато видя и подуши кръвта му. Дали ароматът му я влудяваше така, както нейният побъркваше него? Разширените й зеници, малките бели кучешки зъбчета, които се показаха между устните й. Лицето, което изразяваше желание. Беше го пожелала и не можеше да отрече това. Да, безспорно малката Айлийн беше пощуряла от кръвта му и обагрените му в червено гърди.
- Айлийн е истинска красавица - прошепна Дана и го погледна косо. - Преди беше хубава, но трансформацията я е превърнала в истинска езическа богиня. Не мислиш ли?
Притеснен, Калеб се раздвижи на седалката си и се изкашля.
- Тя ти харесва, нали? - попита Дана и повдигна перфектната си черна вежда. - Наистина ти харесва.
Калеб я погледна и реши, че е безсмислено да крие това от сестра си. Бяха много близки.
- Няма значение дали ми харесва. Тя не иска дори да чуе за мен, и с право.
- Принципът на причината и следствието. Всяко действие води до противодействие. Казах ти да не го правиш.
- Не знаех. Сякаш боговете са искали да се подиграят с мен. Ти знаеш, че щях да я обвържа със себе си, след като спя с нея. Това щеше да е моето наказание, че се държах така с човешко същество. Но не стана така. Всичко тръгна зле след... знаеш.
- След като я изчука? - Тя стисна устни в знак на неодобрение. - Заслужаваш гнева й, Калеб.
- Знам.
- Но?
- Но благодарение на това, което направих, тя откри истината за своята самоличност, коя е всъщност.
- Не си и помисляй да й го кажеш, ако не искаш да ти откъсне главата, чуваш ли?-Дана размаха заканително пръст. - Ама къде ви е умът на мъжете? Целта не оправдава средствата, още по-малко в този случай. Никоя жена не би искала да преживее при първия си път това, което се случи на нея.
- Въпреки че накрая изпита удоволствие? - Той повдигна самодоволно вежди.
- Калеб, стига - скастри го рязко тя. - Не беше добра идея. Не я одобрих още от самото начало.
Имаше право. Той удари силно волана с двете си ръце. Беше загазил сериозно.
- За отчаянието ти има и друга причина, предполагам - каза Дана спокойно.
Разбира се, че имаше друга причина. Тялото му беше разпознало Айлийн като неговата половинка, преди сърцето и съзнанието да успеят дори да се свържат.
- Не ми казвай - прошепна Дана, уплашена за съдбата на брат си. - Не, Калеб, моля те...
- Тя е моята caraid.
Дана затвори очи и опря глава на седалката. Навлажни устните си и издиша рязко.
- В името на всички богове. Кал... - Погали гърба му, за да го утеши.
- Няма да ми прости, Дана, а тя е моята caraid.? - повтори той, не можеше да повярва.
- Симптоми? - настоя сестра му. Ако имаше някаква възможност това да не е половинката на Калеб за вечността, тя щеше да разбере.
- Надушвам кръвта й от километри. Чийзкейк с малини. Дана постави ръка на челото си и лицето й се изкриви. Любимият му вкус и аромат.
- Когато пих от нея, вечният глад, на който сме обречени, изчезна. Сега отново съм гладен, но само за нея. Ничия друга шия не ме привлича. Никой. Само тя. Гладен съм, защото не ме е хранила от вчера. Ръцете ми горят, когато съм близо до нея и се успокояват само ако я докосна. Днес сърцето ми щеше да се пръсне, когато я видях. Гласът й ме отпуска, приспива... Бях готов да убия берсерките, които се опитваха да привлекат вниманието й. Поболях се. Ревнувам - каза на себе си.
- Да, няма съмнение. Тя е твоята caraid!
- Вече ти казах.
- Въпросът е дали тя може да откликне? За момента не иска да те види.
- Но ми откликва - изкрещя той. - Не може да отрече. От момента, в който се видяхме, привличането стана очевидно.
- Привличане, желание... тези неща са различни от любовта, Калеб. Те имат значение в леглото, но не и за да създадеш истинска връзка извън него. Твоята caraid трябва да чувства любов и преданост към теб, за да можете да споделяте емоциите си. Трябва да има доверие в теб, а тя се страхува. Уплашил си я.
- Но не може да се бори срещу това, което тялото й иска от мен. Неизбежно е, ще дойде при мен - каза той отчаяно.
- И какво ще направиш? Ще я насилиш ли? Не, не можеш да направиш това отново. Ако не й покажеш що за човек се крие зад твоите маски и не й разкриеш какви са ванирите, тя няма да дойде при теб. А когато дойде, трябва да е по собствена воля. Сега я плашиш, ние я плашим - поясни тя. - И има защо. Но ние сме защитниците на нощта, грижим се за хората. Това не е нещо лошо и тя трябва да го разбере. Опитай.