Продължиха да четат, докато листата свършиха.
Замислиха се над думите на Хаде, над това колко точно и съвременно звучат.
Самаел е знаел и не беше казал нищо, дори когато е трябвало да предупреди клановете за преследвачите и да помогне на Тор, Хаде и Айлийн. Но защо? Нима Самаел беше предател?
- Работата на Самаел не е чиста - заключи Дана. - Никога не мие бил приятен.
- Още ли е в стаята за гладуване? — попита Калеб и погледна през прозореца.
- Съветът го наказа да стои там една седмица.
- Ще го посетим. Това трябва да се изясни.
- Самаел е чичо на Айлийн. Дали я е разпознал? Сигурно я е разпознал, нали?
Калеб си спомни как той я беше удрял в дома й и искаше да я насили. Отхвърли тази мисъл.
- Трябва да говоря с него. Твърде крайно е да мислим, че Самаел не е помогнал Тор да бъде спасен или че е знаел коя е Айлийн и не е казал нищо.
- Трябва да информираме членовете на Съвета за това. Има нещо гнило.
- Да, вече е решено. Мену и Каал са поискали среща.
Когато се прибраха, Дана пожела лека нощ на брат си и изчезна в подземния тунел, който свързваше къщите.
Беше съмнало и Калеб трябваше да поспи. Ако успееше да изтласка Айлийн от главата си, за да може да заспи.
Но не се получи. Не преставаше да се мята на леглото в тъмната си стая.
Кръстоса ръце под главата си и се загледа в тавана с широко отворени очи, в мрака.
Айлийн беше дъщерята на най-добрия му приятел. Тор й беше говорил за него, когато е била дете, и й беше казал, че е добър и почтен, че може да му се има доверие, че е честен и справедлив. Но заради една грешка той й беше показал точно обратното.
Беше гладен и започваха да го болят ставите. Неговата caraid го отблъскваше, лишаваше го от тялото си и своето внимание. Лишаваше и себе си от неговото внимание. Айлийн не искаше дори да чуе за него, а той щеше да се нуждае от нея повече от всичко на света. Щеше да му е необходима, за да продължи да притежава своите дарби, да е силен и безсмъртен. Но сега жената, която беше унижил, неговата вечна caraid, щеше да се превърне в собствения му гроб. Всъщност наказанието щеше да е справедливо. И той щеше да го изтърпи, докато силите му издържат. Ако тя продължеше да го отблъсква, той щеше да се предаде на деня, на светлината, на смъртта. На Айлийн.
По дяволите. Той беше Калеб Маккена. Нямаше да се предаде, нямаше да й позволи да го убие от глад и желание. Не.
Айлийн щеше да се научи копнее за него така, както той я желаеше, защото ако взаимното привличане беше единственото, което можеше да ги свърже, щеше да го използва срещу нея, за да я вразуми. Щеше да я завладее като варварин, какъвто всъщност беше.
Тор щеше да му повери живота на дъщеря си, ако ситуацията се беше развила по друг начин. Той беше предал доверието му, но щеше да се бори, за да оправи нещата.
Ако Тор му беше представил Айлийн при други обстоятелства, Калеб щеше да коленичи пред нея и да помоли да му бъде даден шанс. Но събитията се бяха случили едно след друго, бяха излезли извън неговия контрол. Беше избухнала война на агресията, борба за надмощие между тях, подхранвана от омразата, злобата и желанието за отмъщение. Айлийн беше наранена и искаше да го накара да си плати за това. И щом това беше битка, той нямаше скрупули и щеше да се бори с всички налични оръжия. Щеше да се бори за нея.
Щеше да я съблазни така, както никога преди.
Айлийн се беше облегнала на тотема в гората на дядо си. Беше открила там място за медитация и спокойствие. Твърде много неща се случваха около нея и въпреки че приемаше всичко съвсем естествено, имаше нужда да обмисли и разбере събитията.
Премяташе един камък между пръстите си. Припомни си разговора, който беше провела с Ас в хола, докато закусваха.
- Какво съм наследила от берсерките, дядо? - попита, докато захапваше хлебче, намазано с масло и мармалад. - Не мога да се трансформирам като теб.
- Жените берсерки имат друг вид дарби, много различни от трансформацията за битка - поясни Ас. - Не можете да се трансформирате като нас вследствие на хибридността с човешките същества. Ние се превръщаме в хищни чудовища, но при вас не е така. И въпреки че бойните умения не са в природата ви, вие сте издръжливи, бързи, пъргави и силни. Освен това имате и други дарби. Жената придобива способността да привлича и подчинява мъжете.
Айлийн се задави със следващия залък.