- Срам ли те е да говориш за тези неща с мен, слънчице? -каза Ас и прикри една усмивка.
- Малко ми е странно - поясни тя, преди да отпие от портокаловия сок. - Моля те, продължавай.
- Ти си алфа самка през цялата година. Ще привличаш мъжкото внимание където и да отидеш. Ще искат да те ухажват, да се съвкупяват с теб.
- Не ми говори, сякаш съм някакво животно - каза тя и го погледна над чашата с лилавите си очи. - Не съм такава.
- Ти си човешко същество с диви и животински инстинкти, Айлийн. Излъчваш феромони от всички пори. Стига да решиш, можеш да накараш цяла армия да коленичи в краката ти. На теория жените берсерки овулират веднъж в годината, но ти... - Изкашля се.
- Мисля, че наистина ме е срам да говоря с теб за това - каза Айлийн изчервена. - Не знам дали не е по-добре да го оставим за...
- Но аз трябва да ти обясня какво се случва с теб - отвърна уверено Ас. - Това са нормални неща, а сега аз съм единственото ти семейство.
- Добре, добре... - Захапа още едно хлебче. Гладът й беше силен и неутолим. - Тъй като имам и ванирски гени, може да съм някакво изключение, нали? - вдигна вежди въпросително. - Вече разбрахме, че не мога да се трансформирам, възможно е и да не овулирам както се очаква.
- Така е. Но ще говорим за това по-нататък, когато... - махна нервно с ръка.
- Когато... ми дойде цикълът?
- Да, тогава.
Айлийн се намести на стола. Наслаждаваше се лакомо на всичко, което опитваше.
- Ще пазиш територията си и ще развиеш силно чувство за притежание, когато срещнеш твоя алфа самец. Но силата на емоциите не трябва да те плаши. Мъжете от клана обожават тази черта на жените.
- Аха. Тук всички сте разгонени.
Ас избухна в смях.
Да пази територията си с чувство за притежание? Тя? Не можеше да повярва.
- Всичките ти сетива ще бъдат изключително развити. Слухът, обонянието, вкусът, осезанието, зрението... и ще придобиеш шесто сетиво. Интуицията. Ще усещаш кой излъчва добра енергия и кой няма такава.
Това й харесваше много повече. Да има дарби... Е, това вече наистина беше интересно.
- Как да ги развия? - попита тя, подпря лакти на масата и се наведе към него.
- Само трябва да си го поставиш за цел. Вече ги имаш в себе си. Когато искаш да насочиш вниманието си, наостри уши. Когаго искаш да виждаш отвъд видимото, фокусирай поглед. Когато искаш да потърсиш някого по миризмата му, вдишай дълбоко и ще го откриеш. Ръчичките ти - каза и пое в ръце тази, която не държеше хлебчето - могат да почувстват или усетят всяко нещо, което докоснеш. Кожата ти ще бъде чувствителна за всяка стимулация,
- Ами вкусът? - попита тя, докато Ас пускаше ръката й. -Ужасно съм гладна и всичко ми изглежда апетитно, но...
- Е, животните се наслаждават на храната. И при теб ще е така - усмихна се той и се почеса по тила. - Това е хубава дарба, не си ли съгласна?
- Но ще заприличам на мечка - намръщи се тя.
- Всичко ще изразходваш. Тялото ти има нужда от калории, за да активира допълнителните способности, които ти е дала трансформацията. - Той сви рамене. - И ако това не действа... тичай.
- Да тичам?
- Тичай. Излез навън и дай газ. Да видим какво ще стане -усмихна се Ас.
Айлийн погледна дядо си недоверчиво. Какво искаше да каже с това „да видим какво ще стане"?
- Тичай. Скачай. Направи го, както искаш да го направиш. Сякаш сънуваш.
- Отдавана нямам такива сънища - призна тя леко притеснено. - Мисля, че не съм имала нито един. Каал спомена нещо за бетаблокери... Като че ли именно това са ми давали и не можех да сънувам.
- Но това вече е минало. - Той докосна нежно бузата й. - Това е новият ти живот. Прегърни го.
- Ами това, което имам от предишния? Имах много интересна работа, дядо - обясни тя и очите й се натъжиха. - В Барселона са кучето ми Брейв и двамата ми най-добри приятели. Не знаят нищо за мен, откакто ме отвлякоха. - Разтърка лицето си. - Не искам да изгубя връзка с тях. И те са мое семейство.
Ас погледна изражението й и бавно поклати глава в знак на съгласие.
- Искаш ли да говориш с тях? Направи го. Но не можеш да споделиш с тях нищо от онова, което ти се е случило.
- Ами това? - Тя повдигна горната си устна с пръсти и докосна с език острия си кучешки зъб. - И това? - Посочи очите си. Какво ще им кажа?
Ас я хвана за ръката и я потупа лекичко.
- Вярвам на твоята преценка, Айлийн. Но това е моят съвет -не замесвай приятелите си повече, отколкото е необходимо. Ти стана част от свят на свръхестествени воини, на раси. различни от човешкия род. Тук няма мир. Ти решаваш. Разбираш, нали? Когато решиш да потърсиш приятелите си, кажи ми. Аз ще ги доведа при теб.
Айлийн се съгласи. Ас се наведе, за да я целуне по бузата, и преди да излезе от хола, каза: