Прииска му се да я попита на какво мирише той, за да се разширят зениците й. С такава топлина в очите го гледаше... Кой ли беше любимият й вкус?
Тогава осъзна, че не знае нищо за нея. Не я беше ухажвал, нито я беше съблазнил. Връзката им беше започнала от последното и освен това беше травмираща. Можеше ли да се залепи нещо, което е било счупено?
С цялото си същество се надяваше да е така.
- Тогава си тръгвам - каза той и се обърна. Айлийн се отпусна. Най-накрая, една малка победа.
- Ще се видим след малко. Има много неща, за които трябва да се говори, неща, за които не исках да разговарям насаме с теб - каза той, без да се обръща. - Но преди това искам да ти дам нещо.
Айлийн притисна дневника към гърдите си. Искаше да успокои болката в сърцето си, която се появи, когато той се отдалечи. Калеб изсвири кратко и звучно. Айлийн се намръщи. Какво правеше? Изведнъж от храстите изскочи кученце, сибирско хъски.
- О, Боже мой... - Айлийн коленичи и изчака Брейв да се хвърли върху нея. След това се затъркаляха прегърнати по земята.
Калеб спря, за да погледа красивата сцена. Беше очарователно. Тя се смееше с глас. Перфектните й бели зъби блестяха. Дали някой ден той щеше да я накара да се смее така? Почувства дискомфорт и опипа слабините си. Намести еректиралия си член така, че да не го притиска толкова. Беше невъзможно да не се възбуди, когато беше близо до нея.
Успокои се и се опита да не обръща внимание на пулсирането на члена си. Почака Айлийн да се изправи с кученцето си в ръце.
Брейв не преставаше да ближе лицето й, но тя беше замислена и погледна Калеб, сякаш по задължение.
- Как...? Кога...? - Защо беше направил това за нея?
- Отнех ти много неща - отвърна той и я погледна с нежност. - Позволи ми да ти ги върна.
Тя не знаеше какво да каже.
- Както виждаш, прочетох дневника. Беше права. Искам да поправя стореното. Ще се унижавам, ако е необходимо. Но няма да се отделя от теб, няма да те оставя на мира.
- Какво? - каза тя, уплашена от отговора му. - Защо?
- Защото те искам. Искам да сме заедно.
Калеб сведе глава за сбогом и изведнъж... изчезна.
Айлийн остана сама в гората. Неподвижна и със странно усещане за празнота. Прегърна силно Брейв и го разцелува. Това наистина беше голяма изненада. Изтича към дома на дядо си, а Брейв весело настъпваше краката й.
Нямаше да мисли за Калеб. Нямаше. Нямаше да запомни, че й беше казал, че я иска за себе си. В никакъв случай.
11.
Просторният двор на къщата на Ас беше осветен от факли, забодени в земята. Пламъците им проблясваха и създаваха атмосфера на сенки и тайни, на разкрития и съзаклятия. Имаше едно място с каменни пейки, разположени в кръг. По средата на този кръг, беше забит жезълът на съгласието.
Вътре в кръга Ноа, Адам, Ас и Айлийн разговаряха за въпросите, които щяха да се обсъждат на събранието.
Айлийн беше взела Брейв на ръце и го галеше, а той я гледаше с обожание и пъхтеше, изплезил дългия си розов език.
Тя мислеше за думите на Калеб: „Отнех ти много неща."
Изглежда, наистина се разкайваше за онова, което се беше случило между тях.
Подаде една бисквитка на Брейв. Беше й трудно да откаже нещо на своето кученце. Калеб.
Не знаеше нищо за него. дори дали има фамилно име. Не знаеше нищо и за себе си. Какво искаше? Какви инстинкти имаше? Беше ли се променила малко след извинението и изненадата от Калеб?
Берсерките, по-специално Ноа и дядо й, се бяха стъписали, когато чуха какво се е случило.
Ванир да моли за прошка? Ванир да донесе кученце?
Сега четиримата очакваха мълчаливо идването на ванирите.
Ас предложи на Айлийн да го хване под ръка. Тя се изправи и го прегърна с удоволствие.
Излязоха от кръга. Тя вече усещаше тропическия плодов аромат, който я побъркваше, Калеб беше много близо. Вцепени се, когато го видя подпрян с кръстосани ръце на жезъла на съгласието. Зад него стояха шестимата с качулките от Съвета, сестра му Дана, Мену, Каал и още няколко ванири. Защо всички изглеждаха така съвършени?
Брейв се отдели от краката й и тръгна към Калеб. Подуши го, седна пред него, започна да го лае и да маха с опашка.
Айлийн почувства лека ревност, когато видя това. После се ядоса, че не знае кого от двамата ревнува: дали защото Брейв се държеше добре с него, или защото Калеб се спогаждаше по-добре с кучето й, отколкото с нея.