Калеб се наведе и се усмихна на Брейв. Сърцето на Айлийн почти спря да бие. Този мъж имаше най-прекрасната и най-пленителната усмивка на света.
Спряха пред него. Калеб се изправи с Брейв на ръце. Галеше го нежно по гърба и кучето кротуваше.
Айлийн си помисли, че Брейв е предател, но отхвърли идеята, като видя нежната жена.
Калеб вдигна очи от Брейв, погледна Ас и след това — нея.
- Здравейте отново - каза той и повдигна вежда.
- Здравейте всички - отвърна Ас и погледна ванирите. .Айлийн се обърна и видя, че двайсетина берсерки са се подредили зад тях. Кога бяха дошли?
Погледна напред и видя, че шестимата с качулките събличат мантиите си. Беата наведе глава пред нея и останалите ванири сториха същото. С изключение на Калеб. Той остави Брейв на земята и докато се изправяше, я изгледа от горе до долу. Спря поглед на бадемовидните лилави очи с гъсти извити мигли.
Магически поглед. Очите на неговата caraid, Айлийн.
Беше й обещал да не прониква в съзнанието й, да не говори с нея телепатично. Искаше да й каже много неща, без никой да чуе, но нямаше да наруши дадената дума. Тя трябваше да му има доверие.
Беата и Гуин се приближиха и застанаха до Калеб. Беата я погледна със съжаление и срам.
- Не знам дали заслужаваме да ни простиш, но имаме нужда да споделим с теб колко дълбоко се разкайваме за случилото се. Айлийн, молим те за извинение.
След това всички направиха нещо, което не очакваше да види. Коленичиха пред нея и сведоха глави. Беата отново заговори:
- Понякога се струпват куп недоразумения и се превръщат в кълбо от лъжи, които никой не може да обори. Това се случи с теб, Айлийн. Не се извиняваме за нашето поведение, бихме го приложили спрямо всеки, който иска да ни унищожи. Ти обаче си невинна. Сгрешихме.
Айлийн почувства, че стомахът й се свива.
- Сгрешихме с теб, Айлийн. - Беата вдигна глава и я погледна отдолу.
- Молим те за прошка пред твоето семейство - продължи Гуин. - пред Ас, водача на клана на берсерките. Извиняваме се и на теб. Ас. Съжалявам за това, което се случи с твоята внучка. - Вдигна глава към Ас. - Приемете нашите най-искрени извинения. Нека това да не се превръща в поредния мотив за вражда между клановете.
Ас погледна Айлийн.
- Прощаваш ли им? Ако ти го сториш, ще го направя и аз. Не беше предполагала, че е възможно ванирите да признаят своята грешка по толкова смирен начин. Бяха коленичили пред нея и я молеха за прошка. Трябваше ли да им прости?
- Моля ви, изправете се - каза тя. Чувстваше се неудобно. Вече не я болеше нищо, сега притежаваше невероятни дарби, а що се отнася до Калеб... Това беше само между тях двамата. - От извиненията няма голяма полза, след като злото вече е сторено. Това е нещо, което ще нося със себе си цял живот. Искам обаче да разбера вашите мотиви. Надявам се само следващия път да се уверите, че човекът, когото наказвате, действително е онзи, за когото го мислите.
Всички я наблюдаваха с очакване.
- Да, приемам вашите извинения - побърза да каже тя. - Но няма да забравя това. Моят случай трябва да ви послужи за урок.
Беата и Гуин кимнаха и се изправиха елегантно. И двамата бяха руси, високи и стройни.
- Защо той не коленичи? - попита Ноа и погледна Калеб.
- Калеб е избрал свой начин, за да получи прошка от Айлийн. Peanas Follaiseach49 - отвърна Беата и се усмихна на Айлийн. -Когато приключим събранието, ще го изпълни.
Айлийн погледна Калеб. Беше напълно безизразен. Отново се беше подпрял на жезъла на съгласието. За какво говореха? Какво означаваше това?
Погледна сестра му Дана, която беше свела глава с натъжено лице и стиснати устни, сякаш всеки момент щеше да избухне в плач. Приятелите му го гледаха, горди, но същевременно уплашени от това, което предстоеше.
- За какво говори Беата, Калеб? - попита изключително притеснена, като забрави, че самата тя беше забранила този тип общуване между тях. Направи го неволно, сякаш бе най-естественото нещо на света.
Той вдигна брадичката си към нея.
- Дадох ти дума - отвърна и я погледна втренчено. - Няма да говоря с теб по този начин, докато не ми позволиш.
Айлийн преглътна и се уплаши от посоката, в която се развиваше тази ужасяваща среща на клановете. Същевременно почувства странна вътрешна топлина, когато той уважи обещанието, което й беше дал.
- Добре тогава - каза Ас и прекъсна създалото се напрежение, - да започваме нашия разговор.
Някои седнаха на каменните пейки. Други останаха прави. Единият клан от едната страна, другият - от другата. Калеб, Айлийн и Ас останаха в средата.
- Години наред - каза Калеб, като извиси глас, за да го чуват всички - смятахме, че група хора преследва както ванирите, така и берсерките, защото ни смятат за вампири и върколаци. Мислехме, че ни унищожават, защото не са наясно с истинската ни същност. Днес знаем, че не е така. Те отлично знаят какво сме. Разбрахме го, благодарение на книгата на Хаде. - Погледна Айлийн и леко се усмихна.