Тя се почувства като ученичка — непохватна, глупава и неопитна.
- Смятахме също, че берсерките и ванирите са несъвместими физически, че различията между нас се коренят в това. Две раси, обречени на вражда. Две раси, разделени от серия непреодолими различия. Днес знаем, че можем да се свързваме физически и да създаваме великолепни същества като нея. - Посочи към Айлийн и бузите й се обагриха в червено.
Ванири и берсерки я гледаха очаровани и кимаха, без да откъсват очи от нея.
- Мнозина станаха жертви в дългите години на вражда и войни. Загубихме връзка с боговете заради своите грешки. Ние сме техни рожби и не можем да отречем това. - Погледна към небето и разтвори ръце. - Те също имат своите различия там, горе, но ние трябва да се справим със ситуацията тук, долу. Обединява ни поне една обща цел - да защитаваме хората.
Айлийн погледна към небето и обви ръце около себе си. Наистина ли говореха за истинските богове? За тези на небето?
- Какво предлагаш, Калеб? - попита Ноа.
- Трябва да се обединим - отвърна той решително.
И в двата клана се надигна ропот. Повечето от присъстващите не бяха съгласни с тази идея. Други реагираха с изненада.
- И ти ли мислиш това? - Берсеркът въздъхна. - Тази вражда бе твърде дълга, за да я изличим изведнъж. Много години на традиции, които са напълно различни при двата клана. Как ще се борим заедно срещу тези общества, когато не се разбираме?
- Трябва да положим усилия - отвърна Калеб и започна да губи търпение.
- Нямаме друг избор - извиси глас Ас. - Трябва да стигнем до дъното на този проблем и затова е необходимо да действаме заедно. Не знаем нищо за тези хора. Откога човешките същества действат заедно с nosferatum и с върколаците? Това е абсурдно... За кого работят тези организации? Какво всъщност искат от нас? Убиват ни, след като ни заловят, не ни трансформират, но ни изследват. Защо? Какво искат да извлекат от нашите тела?
- Нещо, което не получават от nosferatum и от върколаците -обади се Айлийн.
Калеб вдигна вежди и й се усмихна. Господи! Защо беше толкова красив?
- Продължи, Айлийн. Какво мислиш за всичко това? - попита я нежно Калеб. Гласът му беше музика за ушите й.
Айлийн се изкашля. Почувства се притеснена от това внимание. Калеб искаше да чуе мнението й, сякаш действително го ценеше. Всички очакваха думите й.
- А... мисля, че... МММ... мисля, че ни изследват. Каквото и да искат, не го получават от другите, макар че ги използват, за да се доберат до нас. Ти ми каза - посочи дядо си, - че всъщност върколаците са мутирали берсерки.
- Да, така е.
- Явно не ги интересуват мутиралите, а оригиналните. Оригиналните тела. Предполага се, че nosferatum също са мутирали ванири? - Обърна се към Калеб, но не издържа погледа му.
- Така е — отвърна той, като я поглъщаше със зелените си очи.
- Да - съгласи се Ноа. - Това са слаби ванири, които са се подчинили на властта на Локи и са се превърнали в кръвопийци.
- Точно така, като върколаците — каза Калеб и се усмихна студено на Ноа.
- Каквото и да е сторил Локи със заблудените потомци на берсерките и ванирите, те не вършат работа на тези общества. Трябва да разберем какво искат да правят с откритията си за нас.
- В книгата на Хаде се споменават още две имена. Патрик Серрил и Себастиан Смит. Познаваш ли ги? - попита Беата.
- Не. Никога не съм се запознавала с някого от ръководството на „Нюсайънтистс". Винаги съм мислила, че баща ми движи всичко.
- Фирмата на Микаил получаваше ли парични помощи? - попита Калеб.
- Не съм сигурна - отвърна тя и отметна коси назад. — Аз не отговарях за администрацията. Но мога да се върна и да разбера. Ако сме вътре, ще узнаем всичко.
- И дума да не става - срязаха я в един глас Калеб и Ас. Айлийн отвори широко очи ядосана и ги изгледа намръщено. - Един момент... Доколкото знам, не съм отвлечена, нали?
- Дори за миг не си го помисляй, Айлийн - каза Калеб и скръсти ръце с мъжествена и тържествуваща усмивка. - Няма да се излагаш ненужно на опасност.
- Ти да мълчиш, чудовище. Не можеш да ми заповядваш. Отново се втренчиха един в друг и искри започнаха да изскачат от очите им. Останалите ги гледаха напрегнато.
- Микаил беше убит - каза тя. - Хората вероятно се питат каква е причината за дългото му отсъствие. Аз съм негова дъщеря, поне в очите на всички. Предполага се, че трябва да се появя, за да продължа дейността. Ще говоря с тях и...