- Възможно е другите да знаят какво представляваш - каза нежно Ас.
- Не мисля - отвърна тя. - Микаил беше арогантен и голям скъперник. Защо да споделя тайната си, когато би могьл да припише на себе си цялата заслуга? Ако останалите са знаели, че съм хибрид, какво им е пречело да ме отвлекат и да ме изследват? Нищо. Сви рамене. Не. За Микаил е било по-добре да ме държи в тайна.
Калеб стисна юмруци, като си я представи в ръцете на други хора.
- Мисля, че мога да отида във фирмата и да видя...
- Ако отидеш, няма да си сама - това беше заповед. Властна, нетърпяща възражение.
Айлийн погледна Калеб и се намръщи.
- И кой ще дойде с мен? Ти ли? - Повдигна вежда. - Как се осмеляваш дори да предложиш това? Ти няма да...
- Престани да говориш глупости, момиче - прекъсна я арогантно. - Микаил не е споделял нищо с теб, но това не означава, че не го е разказал на други хора. Ако се появиш, ще се изложиш на опасност. Няма да ходиш сама.
- Трябва да се върна в Барселона! - изкрещя тя.
- Няма да отидем в Барселона. Ще отидем в клона на фирмата в Лондон - продължи Калеб. - Ще се престориш, че е формално посещение и ще си уговориш среща с втория по важност шеф на фирмата. Онзи, който се занимава с всичко, когато Микаил отсъства. Кой е той?
- Не знам. Казах ти вече, че просто работех там, не съм разговаряла нито с баща си, нито със служителите. Само с външните партньори.
Калеб стисна устни.
- Ще се свържем с него и ще получим цялата административна информация, която ни е необходима. Ще отидем на свечеряване, когато...
- Ще отида с Ноа и Адам. Не с теб - заключи тя с остър тон.
- Тогава ще дойда с вас - отвърна той, без да се замисли.
- Не можеш. Ти събуждаш подозрения дори само с външния си вид - каза Айлийн.
- Така ли? - попита той и прикри една злобна усмивка.
- Да.
- Имаш нужда от защита.
- Не и от твоята.
- Стига вече - отсече Беата. - Калеб ще дойде с теб.
- Трябва да си луда, ако си мислиш, че ще приема това - процеди Айлийн през зъби. - Не искам никой ванир да ме приближава. - Гледаше Калеб право в очите. Предизвикваше го. - Ноа и Адам ще дойдат с мен. А ти - насочи святкащите си очи към Беата - няма да ми казваш какво да правя. Аз съм берсерк по своя воля. Не съм ваша.
- Много гре... - започна Калеб.
- Внимавай какво говориш, чудовище - предупреди го Айлийн, като вирна брадичка. - Дори за миг не си помисляй, че съм някой от твоите трофеи.
Калеб почувства студено пробождане в гърдите.
Тя отмести поглед, когато видя болката в очите му. Учуди се, че има такава власт над него. Можеше да нарани силния и ужасяващ Калеб.
- Простих ви, но не искам да се обвързвам с вас. - Инстинктивно се приближи до дядо си. - За мен е твърде рано да се доверя на вашия клан.
Беата я погледна с уважение. Това момиче наистина беше откровено. Не изпитваше притеснение или страх, докато говореше с нея.
- Но ще ни информирате - нареди Беата.
- Веднага щом получим информацията - съгласи се Айлийн.
- Ако ти нямаш доверие в нас, Айлийн - прошепна Калеб, ядосан от нейния отказ, - защо ние трябва да вярваме на думите ти?
Тя не можеше да повярва на ушите си. Той, причината за нейното недоверие, я предизвикваше.
- Защото досега не съм ти дала основание за обратното - избухна тя и цялото й тяло се напрегна. - Не си ли съгласен, чудовище? Всичко, което ти казах, беше истина.
Така беше, но той не можеше да я остави сама. Тя беше неговата caraid, по силата на физическата връзка. Защото техните тела се бяха разпознали.
Айлийн се приближи към Ноа и той я хвана за ръка. Сплетоха пръсти. Погледна Калеб. Забавляваше се с неговия гняв, с неговата... ревност.
Тя имаше всички инстинкти на жена берсерк. Знаеше как се държат мъжете, какви емоции поражда у тях с поведението си. Не трябваше да го предизвиква така. Упрекна се.
Калеб искаше да крещи от мъка.
Ноа я погледна, но не я пусна. Оглеждаше устните и очите й с апетита на хищник.
Айлийн не искаше да му дава надежди, но той я караше да се чувства добре.
- Ако на някого не трябва да се има доверие, потърси го в собственото си обкръжение - каза тя с презрение. - Самаел е скрил много неща от вас. Например, че Тор и Хаде са имали дете и че са открили съществуването на тайни общества, които ви преследват и убиват. А междувременно вие сте се обвинявали взаимно за претърпените загуби.
- Самаел е затворен за наказание. Тази вечер ще бъде съден - каза Гуин и погледна Ас. - Двама от членовете на Съвета на окръг Уолсол50 ще го разпитат. Не сме очаквали, че ще скрие такъв вид информация. Това ни изненада, колкото и вас.
Настана гробна тишина. Това разкритие наистина беше разстроило ванирите.