Прехапа устни, за да сдържи риданията си.
- Добре - каза накрая. - Утре може да поговорим.
Дана се засмя сърдечно и Айлийн се възхити колко е красива.
- Радвам се да го чуя. Добре, тогава ще се видим там през нощта. Сега трябва да се заема с брат си.
Айлийн се съгласи и събра смелост да я попита:
- Той... ще се оправи, нали?
Дана я погледна съсредоточено, изненадана и в същото време облекчена от факта, че й задава подобен въпрос.
- Калеб ще се възстанови по-бързо, отколкото мислиш, но само ако ти му помогнеш.
- Кажи ми как.
Беше готова да му помогне. Тези рани бяха ужасни и се беше оставил да го накажат заради нея. Защо трябваше да е толкова състрадателна?
Дана я изгледа от горе до долу и се усмихна леко.
- Наистина ли искаш да му помогнеш? След всичко? Айлийн потвърди уверено.
- Тогава опитай се да го изслушаш. Говори с него. Прости му.
12.
Калеб лежеше в дома си. Проснат на леглото, все още успяваше да усети парфюма на Айлийн по дюшека. Беше загубил толкова кръв, че едва имаше сила да ходи, но нейният аромат го поддържаше все още буден.
Мену и Каал бяха много загрижени за него. Ако не успееше да си върне Айлийн, Калеб нямаше да може да оздравее, нито да използва способностите си. След като един ванир е пил веднъж от своята caraid, той не можеше да пие отново от никой друг, за да не изгуби душата си. Само от нея. Неговата caraid щеше го поддържа жив до вечността, както и той нея. Кръвта й беше най-вкусното ястие, изворът на неговата сила. Без нея лека-полека ванирът би загинал. Ако пиеше повече от веднъж от друга жена, той щеше да погуби душата си и да се превърне в nosferatum.
Мену се погрижи за раните. Почисти ги и ги намаза с мехлем за зарастване, който малко щеше да помогне при тези дълбоки прорези и увредената плът. Едва беше успял да извади парчетата стъкло, които бяха останали забити в гърба му и около гръбначния стълб.
Калеб си припомняше лицето на Айлийн, когато тя видя Брейв. Тя не знаеше, че той е поръчал на Мену да вземе кучето в деня, когато я отведоха от Барселона. Тогава не беше съвсем наясно защо прави това за нея, като се има предвид колко я мразеше. Но предвид начина, по който се бяха развили нещата след това, можеше само да благодари на онзи свой инстинкт, на онази интуиция.
Беше се усмихнала на изненадата. Той я беше накарал да се усмихне и искаше да го направи отново. Беше толкова пленителна с онази бяла усмивка, която стигаше до очите й. А зъбите й? Кучешките й зъби бяха малки, женствени и секси. Въпреки състоянието си почувства как мъжествеността му се събужда. Макар че беше почти в безсъзнание, не можеше да угаси огъня, който Айлийн разпалваше в него.
Това щеше да е неговият край. Айлийн не можеше да му прости. Тя нямаше да му се отдаде. Но беше опитала да го защити от бичуването и освен това беше чул как обижда високомерния Ноа.
А и все още не знаеше дали допирът на ръката й до лицето му и тъжните, изпълнени с болка очи на неговата caraid не са плод на неговото изтощение или бяха реалност.
Имаше нужда от нея. Имаше нужда да я докосва и усеща. И заслужаваше всичко, всичко, което му се случваше. Законът за причината и следствието.
Изръмжа и зарови глава в кувертюрата.
Нямаше смисъл да се оплаква. Силите му щяха да отслабнат, щеше отново да стане смъртен, а при едно човешко тяло тези рани щяха да предизвикат треска, инфекции и дори смърт. Ако не раните, то всяко спречкване с върколак, nosferatum или човек с оръжие можеше да го убие. Ако не това, накрая щеше да го унищожи жаждата за нейната близост. Сега беше уязвим. Без да се храни от неговата caraid, тялото му губеше цялата си сила. Несъвършенство, създадено по прищявка на боговете. Проклинаше ги яростно.
Но нямаше да се предаде. Онази красива жена с лилави очи и коса с цвят на черен кехлибар много грешеше, ако смяташе, че той ще я остави на мира. Щеше да се бори за нея, докато имаше сили в измъченото си тяло.
Болката го предупреждаваше, че няма да издържи дълго, но междувременно след няколко часа трябваше да отиде до летището, за да вземе един подарък за Айлийн.
Тя беше в новата си стая. В дома на дядо си Ас. Трябваше да признае, че дядо й има изтънчен вкус за обзавеждане. За по-малко от дванайсет часа, след няколко телефонни разговора и след като доведе в къщата цял екип специалисти по обзавеждане, беше пригодил цяло крило за нея. Място, която да използва само тя, с всички удобства, които жена на нейната възраст може да желае. Стаята беше боядисана в цвят синя слива и я бяха превърнали в луксозно студио, много раздвижено и младежко. Компютър, телевизор с изключително тънък панел, музикална уредба... Бяха монтирали в банята хидромасажна вана с диаметър почти три метра. Една съседна стая беше превърната в гардероб в бледовиолетови тонове, който по нищо не отстъпваше на този на Марая Кери.