- Имах нужда да изляза на въздух.
За Бога, къде беше отишъл кислородът в гората?
- Защо? Да не си се чувствала зле? - измърка той. - Чувствала си се зле заради мен?
- Не - побърза да отговори тя и се обърна към него. - Разбира се, че не.
- Мисля, че си искала да ме срещнеш тук, както вчера, защото си имала нужда да ме видиш.
- Колко си жалък! - изръмжа тя, засрамена от това, че е разкрита. По-скоро щеше да умре, отколкото да признае. - Грубиян.
- Мога да чета в съзнанието ти, когато поискам. - Хвана един абаносов кичур и се наведе да го помирише. - Но нямам твоето разрешение да го правя, така че не зная дали ме лъжеш, или не.
- Вчера те помолих да говориш с мен по този начин и не пожела.
- Вчера, в онзи момент, не можех да си кажа дори името. Освен това искам да ме помолиш на глас, не мислено.
- Казваш, че не знаеш дали лъжа и затова искаш да проникнеш в главата ми - каза тя раздразнено. - Според теб със сигурност лъжа. Никога не си ми вярвал.
- Значи ме лъжеш? Притесняваш се за мен? Айлийн въздъхна раздразнено.
- Защо можеш да четеш мислите ми? - Усещаше как ласката по косата се разпространява из цялото й тяло и кожата й настръхва.
- Знам всички твои тайни. Мога да говоря с теб и да се ровя в паметта ти. Това е една от способностите, с които боговете са дарили нашата раса. Ние, ванирите, можем да внушаваме образи, да хипнотизираме с глас и да контролираме някого със силата на мисълта. Разговори чрез телепатия обаче можем да имаме само с нашите половинки или с хора, от които сме пили. Така можем да разберем всичко, което се е случило в живота на „кръводарителя".
- Значи за теб съм била кръводарител? - попита тя със студен и обвинителен поглед. - Банка кръв?
- Не.
- Защото не си спомням да съм се съгласила на кръвопреливане - сряза го и стисна юмруци.
- Права си. - Погледна я с нежност. - Но имах нужда да го направя.
Айлийн издиша и отпусна примирено рамене.
- Значи вече знаеш всичко за мен - каза тя недоверчиво.
- Да. Пих от теб.
- Това не ми харесва. Аз не те познавам.
- Сега ме опознаваш, не мислиш ли?
- И аз ли имам тази „дарба" сега? - промени тя темата. Нямаше да му каже онова, което иска да чуе. - Мога ли да правя това като жена ванир?
Калеб се почувства неудобно.
- Имаш ванирска кръв. Да, можеш да го правиш. Искаш ли да разбереш кой съм? Какъв е бил животът ми, Айлийн? Да проникнеш в съзнанието ми? — попита я, изпълнен с надежда за утвърдителен отговор.
Да. Искаше да узнае кой е мъжът, който й отне невинността и част от разума. Кой е мъжът, от когото се страхуваше и когото желаеше в еднаква степен?
- Не искам да те опозная - излъга тя. - Но мога ли да се свързвам с теб, когато пожелая? — попита подозрително.
- Можеш, ако искаш. Само трябва да си го поставиш за цел. Да визуализираш в съзнанието си моя образ и да ме повикаш. Като телефонно обаждане, но без мобилен телефон.
- И мога да го правя, защото съм била твой кръводарител и това ни свързва - поясни тя.
Плъзна поглед към оформените му плътни устни и след това към трапчинката на брадичката му.
- Или защото сме свързани като двойка.
- Какво? - каза тя ужасена.
- Нали вече не се страхуваш от мен? - попита той и разтърка кичура коса между пръстите си. Не обръщаше внимание на сърдития й тон. Рано или късно щеше да отстъпи.
- Страх ме е от теб, Калеб, и мисля, че това никога няма да се промени.
- Ще престанеш да се страхуваш от мен, ще видиш.
- Не мога да забравя това, което ми стори - прошепна и се загледа в белите му кучешки зъби. - Не мога да го забравя.
Не. Не можеше да забрави нито болката, нито удоволствието, което изпита в ръцете му.
- Не искам да те принуждавам - призна той огорчено. - Макар че бих могъл.
Айлийн потрепери, отдръпна се от него и той пусна косата й.
- Бих могъл, Айлийн. Бих могъл да ти внуша следната картина - как ти и аз си играем в леглото, като животинки, без страх, без задръжки. И ще престанеш да се страхуваш от мен.
Еротичната представа как двамата правят любов като диваци я изплаши толкова, че трябваше да разтърси глава, за да я накара да изчезне.
- Наистина ли можеш? - процеди през зъби, ядосана и същевременно уплашена.
- Бих могъл. Но няма да го направя - призна тъжно. - Това е дамга, която ще нося цял живот. Срам ме е от това, Айлийн, но ще трябва да живея с вината. Само те моля да ме опознаеш, за да разбереш, че никога повече няма да те нараня. Никога.
- И защо трябва да ти имам доверие?
- Защото ще се виждаме по-често, отколкото очакваш. - Той отново се доближи до нея. - А ако ще те защитавам, трябва да -ми се довериш.