— Нещо толкова очевидно, че сме напълно слепи за него, всички са слепи за него — продължи тя. — Често пъти не виждаме нещо, защото е под носа ни. Какво е то? Какво ни казва тя?
— Добре, да видим какво е под носа ни — обади се Бентън.
Рядко го беше виждала така открито враждебен и дистанциран. Той не криеше пренебрежението си към капитан Пома, този път облечен в елегантен костюм на тънки райета. Златните му копчета за ръкавели, гравирани с емблемата на карабинерите, проблясваха на светлината на свещите.
— Да, пред очите ни. Всеки сантиметър от голата й плът преди някой да я е докоснал. Трябва да я огледаме в това състояние. Недокосната. Точно както я е оставил — заговори капитан Пома, загледан в Скарпета. — Само по себе си това е история, нали? Но преди да съм забравил, да пием за нашата последна среща в Рим. Поне засега. Трябва да вдигнем наздравица за това.
Не изглеждаше редно да вдигнат чаши, докато мъртвата млада жена ги гледаше. Сякаш голото й осакатено тяло беше на масата.
— И за ФБР — продължи капитан Пома. — За тяхната решимост да тълкуват случая като терористичен акт. Последната уязвима жертва — американска звезда на тениса.
— Загуба на време е дори да намекват такова нещо — процеди Бентън и вдигна чашата си, но не за наздравица, а за да отпие.
— Тогава кажете на вашето правителство да престане да го намеква — отвърна капитан Пома. — Ето, ще го кажа направо, тъй като сме сами. Вашето правителство разпространява тази пропаганда иззад кулисите, а причината да не го обсъдим по-рано, е защото италианците не биха повярвали в нещо толкова абсурдно. Никой терорист не е виновен. И е глупаво ФБР да твърди подобно нещо.
— Тук не седи ФБР, а ние. Ние не сме ФБР и на мен ми омръзна да го споменавате — сопна се Бентън.
— Но сте били във ФБР през по-голямата част от кариерата си. Докато не напуснахте и не изчезнахте от сцената, сякаш сте мъртъв. По незнайни причини.
— Ако беше терористичен акт, досега някой щеше да е поел отговорност — каза хладно Бентън. — И предпочитам вече да не споменавате ФБР и биографията ми.
— Това е вследствие на неутолим апетит за публичност и желанието на вашата страна да управлява света като плаши всички до смърт. — Капитан Пома напълни отново чашите. — Вашето бюро за разследване разпитва свидетели тук, в Рим, като пренебрегва Интерпол, макар че би трябвало да работят с тях. Да имат свои представители в тази организация. Пристигат тези идиоти от Вашингтон, които не ни познават, а още по-малко знаят как да разследват сложен случай на убийство…
Бентън го прекъсна:
— Вече би трябвало да знаете, капитан Пома, че политиката и междуособиците в юрисдикцията са в природата на звяра.
— Предпочитам да ме наричате Ото. Така се обръщат към мен приятелите ми. — Той премести стола си по-близо до Скарпета и я облъхна с мириса на одеколона си, после премести и свещта. Изгледа с отвращение масата на тъпите пияни американци и каза: — Знаете, че се опитваме да ви харесваме.
— Не се опитвайте — подхвърли Бентън. — Никой не ни харесва.
— Така и не разбрах защо вие, американците, сте толкова шумни.
— Защото не слушаме — отвърна Скарпета. — Затова имаме Джордж Буш.
Капитан Пома взе фотографията от масата и я разгледа сякаш я виждаше за първи път.
— Търся нещо, което е под носа ни — промърмори той. — А виждам само очевидното.
Бентън се взираше в двамата, седнали съвсем близо един до друг, и красивото му лице беше като изсечено от гранит.
— По-добре да допуснем, че не съществува такова нещо като „очевидно“. Това е просто дума, която се отнася до личното възприятие — каза Скарпета, като извади още снимки от плика. — А моето може да е различно от вашето.
— Видях, че го демонстрирахте изчерпателно в централата на полицията — отбеляза капитанът.
Тя погледна Бентън, дълъг поглед, с който искаше да му внуши, че забелязва поведението му и го смята за ненужно. Той нямаше причини да ревнува. Не беше направила нищо, за да насърчи флирта на капитан Пома.
— Пред очите ни. Добре тогава. Защо не започнем с пръстите на краката — предложи Бентън, който едва бе докоснал моцарелата от биволско мляко, но вече пиеше третата си чаша вино.
— Всъщност това е добра идея. — Скарпета изучаваше снимките на Дрю и по-специално пръстите на краката в близък план. — Лакът е безупречен. Ноктите са лакирани скоро, логично е, понеже е била на педикюр, преди да напусне Ню Йорк. — Тя повтаряше неща, които вече знаеха.