— Ако доктор Селф е общият знаменател, тогава какво да кажем за жената, убита в Бари? Канадската туристка. Няма сведения да е участвала в предаването на доктор Селф, нито да я е познавала.
— Мисля, че тогава е опитал за първи път.
— Какво е опитал? — учуди се Люси.
— Да убива цивилни — отвърна Скарпета.
— Това не обяснява връзката с доктор Селф.
— Фактът, че й изпраща снимки, показва, че е създал психологически пейзаж и ритуал за своите престъпления. Те се превръщат в игра, имат някаква цел. Така се отдалечава от ужаса на действията си, защото да приеме факта, че садистично причинява болка и смърт, може да е непоносимо за него. Затова трябва да му придаде смисъл. Трябва да го направи хитроумно, майсторски. — Тя извади един много ненаучен, но практичен пакет от залепващи бележки от куфарчето си за местопрестъпления. — Доста напомня за религията. Ако правиш нещо в името на Бога, то е оправдано. Да пребиеш човек с камъни, да го изгориш на клада, инквизицията, кръстоносните походи. Потискането на хора, които не приличат на теб. Той е придал смисъл на действията си. Поне аз така мисля.
Тя огледа леглото под ярката бяла светлина и с помощта на лепкавата страна на бележките събра влакна, косми, мръсотия или пясък от най-мръсните места.
— Значи не смяташ, че доктор Селф е важна за този тип? Мислиш, че тя е само реквизит в неговата драма? Че се е закачил за нея само защото я има? В ефир. Защото е прочуто име за зрителите?
Скарпета пусна бележките в найлоново пликче за улики, залепи го със специалното тиксо и го надписа с маркер. Двете с Люси започнаха да сгъват кувертюрата.
— Мисля, че е много лично — отвърна Скарпета. — Не поставяш някого в матрицата на своята игра или психологическа драма, ако не е лично. Не мога да отговоря на въпроса защо.
Чу се силен шум, когато Люси откъсна голямо парче кафява хартия от рулото.
— Може изобщо да не я е срещал. Същото правят преследвачите. Може пък да я познава — разсъждаваше на глас Скарпета. — Може да е участвал в предаването й или да е прекарал известно време с нея.
Те сложиха сгънатата кувертюра върху хартията.
— Права си. По един или друг начин е лично — реши Люси. — Може би той убива жената в Бари и прави всичко да оповести това, освен да го признае пред доктор Марони, като навярно се надява, че доктор Селф ще се досети. Но тя не го прави и тогава какво?
— Чувства се още по-пренебрегнат.
— И после?
— Ескалация.
— Какво става, когато майка не обръща внимание на своето затормозено и увредено дете? — попита Скарпета, докато опаковаше кувертюрата.
— Нека да помисля — каза Люси. — Детето става като мен?
Скарпета отряза къс от жълтата лента.
— Ужасно е. Измъчва и убива жени, които са гостували в нейното предаване. Или го прави, за да привлече вниманието й.
Телевизорът с плосък шейсетинчов екран говореше на Марино. Казваше му нещо за Маделиза, което можеше да използва срещу нея.
— Това плазмен екран ли е? — попита той. — Сигурно е най-големият, който съм виждал.
Жената беше с наднормено тегло, с подпухнали клепачи и имаше нужда от добър зъболекар. Протезите й му напомняха за бяла дъсчена ограда, а фризьорът й направо заслужаваше разстрел. Седеше на диван с дамаска на цветчета, а ръцете й не можеха да си намерят място.
— Мъжът ми и неговите играчки — отвърна тя. — Не знам какъв е, освен че е голям и скъп.
— Предполагам, че е страхотно да гледаш мач на него. Аз сигурно по цял ден щях да седя пред такъв екран и да не върша нищо полезно.
И най-вероятно тя правеше точно това. Седеше пред телевизора като зомби.
— Какво обичате да гледате? — продължи с въпросите Марино.
— Обичам филми за престъпления и детективски истории, защото обикновено ги разгадавам. Но след онова, което ми се случи, ми се струва, че няма да мога да гледам нищо, свързано с насилие.
— В такъв случай сигурно сте специалист по разгадаване на улики — отбеляза Марино. — Щом така усърдно гледате кримисериали.
— Преди около година ме призоваха за съдебен заседател и знаех повече за уликите от съдията. Това не говори добре за съдията, но разбирам някои неща.
— А разбирате ли от възстановяване на образи?
— Чувала съм за това.
— Например снимки, видеозаписи, дигитални записи, които са били изтрити.
— Искате ли леден чай? Мога да направя.