— Не точно сега.
— Мисля, че Ашли ще донесе храна от „Джими Денгейтс“. Опитвали ли сте пърженото им пиле? Ще се прибере всеки момент и може да опитате.
— Предпочитам да престанете да сменяте темата. При възстановяването на образа е почти невъзможно напълно да си изтрил дигитален образ на диск, флаш памет или нещо друго. Можеш да изтриваш разни неща цял ден, но ние можем да ги възстановим. — Това не беше съвсем вярно, но Марино лъжеше без угризения.
Маделиза приличаше на мишка, притисната в ъгъла.
— Знаете за какво намеквам, нали? — каза Марино.
Беше постигнал желания ефект, но не се чувстваше победител, освен това самият той не беше сигурен какво цели.
Когато Скарпета му се обади преди известно време и каза, че Търкингтън е подозрителен относно изтритите от господин Дули кадри, защото свидетелят постоянно ги споменавал по време на разпита, Марино обеща, че ще открие отговора. Сега той искаше повече от всичко да угоди на Скарпета, да я накара да мисли, че той още може да й бъде полезен. Беше изненадан, когато тя му се обади.
— Защо ме питате? — погледна го гузно Маделиза и се разплака. — Казах, че не знам нищо друго, освен онова, което вече казах на следователя.
Тя продължи да поглежда покрай Марино към задната част на малката си жълта къща. Жълти тапети, жълт килим. Марино никога не беше виждал толкова много жълто. Изглеждаше сякаш дизайнерът по интериора се беше изпикал върху всичко, което притежаваха семейство Дули.
— Повдигам темата за възстановяване на образи, защото разбрах, че съпругът ви е изтрил част от кадрите, които е заснел на плажа — обясни Марино, без да се трогва от сълзите й.
— Снима ме как стоя пред къщата, преди да съм получила разрешение. Само това изтри. Разбира се, аз така и не получих разрешението, защото… как бих могла? Не че не се опитах. Не съм невъзпитана.
— Пет пари не давам за вас и вашето възпитание. Интересува ме какво криете от мен и от всички останали. — Той се наведе напред във фотьойла. — Знам много добре, че не сте напълно откровена с мен. Защо го знам ли? Заради науката.
Марино не знаеше нищо подобно. Възстановяването на изтрити образи от дигитална камера не беше сигурно. Ако изобщо беше възможно, процесът изискваше много труд и щеше да отнеме време.
— Моля ви, недейте — започна да го умолява тя. — Много съжалявам, но моля ви, не го взимайте. Много го обичам.
Марино нямаше представа за какво говори жената. Допусна, че може да говори за съпруга си, но не беше сигурен.
— Ако не го взема, какво ще стане? — попита предпазливо той. — Как да го обясня, когато си тръгна оттук и трябва да докладвам?
— Престорете се, че не знаете. — Тя се разплака още по-силно. — Какво значение има? Той не е сторил нищо. Горкото бебче. Кой знае какво е преживяло. Трепереше и по него имаше кръв. Не е направил нищо, освен че се е уплашил и избягал. Ако го вземете, знаете какво ще стане. Ще го приспят. Моля ви, нека да остане при мен. Моля ви, моля ви, моля ви!
— Защо е имало кръв по него? — притисна я Марино.
В голямата спалня Скарпета насочи фенерчето косо към ониксовия под с цвят на тигрово око9.
— Следи от боси стъпала — установи тя от вратата. — Малки. Сигурно пак са нейните. И още косми.
— Ако може да се вярва на думите на Маделиза Дули, той трябва да се е разхождал тук. Това е много странно — каза Беки, когато Люси се появи с малка кутия в синьо и жълто и бутилка стерилна вода.
Скарпета влезе в банята. Дръпна завесата на тигрови ивици пред ваната и душа и насочи светлината към дълбоката медна вана. Нищо. После нещо привлече вниманието й и тя вдигна предмет, който приличаше на парче счупена бяла глина. По някаква причина той се намираше между бял калъп сапун и сапунерката, прикрепена към стената на ваната. Внимателно го разгледа. Извади бижутерската си лупа.
— Част от зъбна коронка — определи тя. — Не е порцеланова. Временна, която някак се е счупила.
— Интересно къде е другата част от нея — зачуди се Беки, като клекна при вратата и започна внимателно да оглежда пода, като го осветяваше с фенерче. — Освен ако не е отскоро.
— Може да е паднала в канала. Трябва да проверим решетката. Може да е навсякъде. — На Скарпета й се стори, че вижда следа от засъхнала кръв върху парчето от коронка, която според нея беше за преден зъб.
— Има ли начин да разберем дали Лидия Уебстър наскоро е ходила на зъболекар?