— Мога да проверя. На острова няма много зъболекари. Освен ако не е ходила другаде, няма да е трудно да разберем.
— Трябва да е било наскоро, много наскоро — уточни Скарпета. — Колкото и човек да пренебрегва хигиената си, не може да не обърне внимание на счупена коронка, особено на преден зъб.
— Може да е негова — предположи Люси.
— Още по-добре — кимна Скарпета. — Трябва ни малък хартиен плик.
— Ще донеса — каза Люси.
— Не виждам нищо. Ако се е отчупила тук, не виждам останалото. Предполагам, че може още да е прикрепена към зъба. Веднъж счупих коронка и част от нея остана върху парченцето от зъба ми. — Беки погледна към медната вана. — И това ако не е най-лошият късмет на планетата — възкликна тя.
— Направо ще влезе в учебниците. Един от малкото случаи, когато се налага да използвам луминол, а проклетата вана и мивка са медни. Е, можем да забравим.
— Аз вече не използвам луминол — заяви Скарпета, сякаш окисляващият препарат беше неверен приятел.
Доскоро луминолът беше незаменимо средство за криминолозите и тя винаги го използваше за откриване на невидими следи от кръв. Ако кръвта бе отмита или дори покрита с боя, начинът да се открие беше мястото да се напръска с луминол и да се види дали има флуоресцентен блясък. Проблемите винаги бяха много. Като куче, което размахва опашка на съседите, луминолът реагираше не само на хемоглобина в кръвта. За съжаление той реагираше и на ред други неща: боя, лак, препарати за отпушване на канали, белина, глухарчета, магарешки бодил, пълзяща мирта, царевица. И, разбира се, мед.
Люси извади малък контейнер „Хемастикс“ за предварителен тест, като търсеше остатъци от почистена кръв. Предварителният тест показваше, че може би там е имало кръв и Скарпета отвори кутийката с кръвен реактив, пакет от фолио и бутилка спрей.
— По-силен, по-дълготраен и няма нужда да се използва при пълна тъмнина — обясни тя на Беки. — Няма натриев перборат тетрахидрат, затова е нетоксичен. Може да се използва върху мед, защото реакцията ще бъде с различна интензивност, с различен цветен спектър и различна продължителност от тази с кръвта.
Още не беше видяла кръв в голямата баня. Въпреки твърденията на Маделиза, и най-силната бяла светлина не разкриваше и най-малкото петънце. Но това вече не я изненадваше. Според всички сведения до момента, след като свидетелката бе избягала от къщата, убиецът педантично бе почистил след себе си. Скарпета избра най-фината дюза за бутилката спрей и наля в нея сто милилитра стерилна вода. Към нея прибави две таблетки. Внимателно ги разбърка с пипета в продължение на няколко минути, после отвори кафявото стъклено шише и наля разтвор на натриев хидроксид.
Започна да пръска и из цялата стая заблестяха петна, линии, форми и пръски в ярко кобалтовосиньо. Беки снимаше. Малко по-късно, след като Скарпета бе приключила с почистването и прибираше вещите в куфарчето си за местопрестъпления, мобилният й телефон иззвъня. Беше специалистът по пръстови отпечатъци в лабораторията на Люси.
— Няма да повярвате — каза той.
— Никога не започвай разговор по този начин, освен ако не говориш сериозно. — Скарпета не се шегуваше.
— Отпечатъкът върху златната монета. — Той беше развълнуван и говореше бързо. — Имаме съвпадение — неразпознатото дете, намерено миналата седмица. Момчето от Хилтън Хед.
— Сигурен ли си? Не може да си сигурен. Няма никаква логика.
— Може да няма логика, но няма никакво съмнение.
— И това не бива да казваш, ако не си твърдо убеден. Първата ми реакция е, че има грешка — каза Скарпета.
— Няма. Извадих картата с десет отпечатъка, които Марино е взел в моргата. Визуално я проверих. Несъмнено браздата от частичния отпечатък върху монетата съвпада с отпечатъка от десния палец на неидентифицираното момче. Няма грешка.
— Отпечатък върху монета, която е обработвана с изпарения от лепило? Не виждам как.
— Повярвайте ми, разбирам ви. Всички знаем, че отпечатъците на деца преди пубертета не са достатъчно дълготрайни, за да издържат на димния анализ. Те са най-вече вода. Само пот, вместо мазнините, аминокиселините и всичко останало, което идва с пубертета. Никога не съм обработвал детски отпечатъци със суперлепило и не смятах, че е възможно. Но този отпечатък е от дете, а детето е момчето във вашата морга.
— Може би не е станало така — възрази Скарпета. — Може би монетата не е била подлагана на анализ.
— Трябва да е била. Има бразда от отпечатък в нещо, което несъмнено прилича на суперлепило. Същото, каквото се използва при анализа.