— Убийството й няма нищо общо с полицията в Чарлстън — прекъсна я Бентън. — Те нямат правомощия.
Скарпета го изгледа, а капитанът наблюдаваше и двамата. Цял ден следеше напрежението помежду им.
— Липсата на правомощия не е спряла никого да се появи и да размаха значката си — подхвърли капитан Пома.
— Ако пак намеквате за ФБР, вече изразихте мнението си — сряза го Бентън. — Ако загатвате, че съм бивш служител на ФБР, това вече го чух. Ако говорите за доктор Скарпета и мен, вие ни повикахте. Не сме дошли неканени, Ото, понеже настояхте да ви наричаме така.
— Само аз ли мисля така, или виното наистина е идеално? — Капитанът вдигна чашата срещу светлината, сякаш беше диамант с дефект.
Бентън вдигна своята. Скарпета разбираше повече от италиански вина от него, но тази вечер той сметна за нужно да подчертае надмощието си, сякаш се беше спуснал петдесет степени надолу по еволюционната стълбица. Тя усещаше интереса на капитан Пома към себе си, докато разглеждаше следващата снимка, благодарна, че келнерът явно нямаше желание да се приближи. Беше зает с масата на шумните американци.
— Близък план на краката й — посочи тя. — Натъртвания около глезените.
— Пресни охлузвания — добави капитан Пома. — Може би я е сграбчил за тях.
— Възможно е. Не са от връзване.
Искаше й се капитанът да не седи толкова близо до нея, но вече нямаше накъде да се мести, освен да натика стола си в стената. Искаше й се също да не я докосва, докато се протягаше за снимките.
— Краката й са обезкосмени наскоро — продължи тя. — Бих казала по-малко от двайсет и четири часа преди смъртта. Почти няма косъмчета. Грижела се е за външността си, дори когато е пътувала с приятелки. Това може да е важно. Дали се е надявала да срещне някого?
— Разбира се. Три млади жени, които търсят млади мъже — отсъди капитан Пома.
Скарпета погледна Бентън, който махна на келнера за още една бутилка вино.
— Дрю е била знаменитост — каза тя. — Чувала съм, че се е пазела от непознати, не е искала да й досаждат.
— Това не се връзва с факта, че е пиела — възрази Бентън.
— Ако говорим за хронично пиене — поправи го Скарпета. — Виж снимките, в много добра форма е, слаба, с добре развити мускули. Ако е прекалявала с пиенето, явно не е от много отдавна. Щеше да се отрази и на успехите й. И пак трябва да се запитаме дали не се е случило нещо наскоро? Някакъв емоционален срив?
— Депресирана, нестабилна, злоупотребява с алкохол — продължи Бентън. — Така човек става по-уязвим за хищника.
— Точно това мисля, че е станало — рече капитан Пома. — Била е разпиляна. Лесна мишена. Сама, на площад „Испания“, където е срещнала златистия мим.
Златистият мим изпълнил номера си. Дрю пуснала още една монета в чашката му и той го изпълнил още веднъж заради нея.
Тя отказала да си тръгне с приятелките си. Последното нещо, което им казала, било:
— Под тази златиста боя се крие един много хубав италианец.
Последното нещо, което приятелките й казали, било:
— Не бъди сигурна, че е италианец.
Забележката им била правилна, тъй като мимовете не говорят.
Дрю подканила приятелките си да продължат, да разгледат магазините по „Виа ди Кондоти“ и им обещала да се срещнат на площад „Навона“ при Фонтана на реките, където те я чакали много дълго. Разказали на капитан Пома, че дегустирали безплатни хрупкави вафли, направени от яйца, брашно и захар, и се кикотели, когато италианските момчета стреляли по тях с пистолети играчки, като ги молели да си купят същите. Вместо това приятелките на Дрю си направили фалшиви татуировки и карали уличните музиканти да свирят американски мелодии на овчарска свирка. Признали му, че на обяд се понапили и се държали глупаво.
Казали му, че и Дрю била леко пияна. Твърдели, че е хубава, но не се смятала за такава. Мислела, че хората я заглеждат, защото я познават като тенисистка, докато често пъти това просто било заради хубавата й външност.
— Хората, които не гледат тенис, изобщо не я познаваха — бе заявила една от приятелките на капитан Пома. — Тя просто не съзнаваше колко е красива.
Капитан Пома говореше, докато ядяха основното ястие, а Бентън през повечето време пиеше. Скарпета знаеше какво си мисли — че трябва да избягва съблазните на капитана, че някак трябва да се отдалечи от него, което в действителност означаваше направо да стане от масата, ако не и да напусне заведението. Бентън не понасяше капитана, защото изобщо не беше логично един съдебен лекар да разпитва свидетелите, сякаш е водещ инспектор по случая, а и той изобщо не споменаваше имената на останалите разследващи. Бентън забравяше, че наричаха капитан Пома „римския Шерлок Холмс“, или по-скоро не можеше да преглътне мисълта, защото ревнуваше.