— И една песъчинка ще изглежда колкото планета и може би ще открием дребни хора, които живеят на нея — засмя се тя.
— Точно това си мислех. — Доктор Франц преглеждаше многобройните менюта.
Скарпета седеше до него и шумът на големите, вакуумни помпи й напомни за звука на ядрено-магнитен скенер. После турбопомпата се задейства, след което настъпи тишина, нарушавана на равни интервали, когато сушилнята изпускаше въздуха с големи тежки въздишки, сякаш въздишаше кит. Изчакаха малко, и когато получиха зелен сигнал, започнаха да гледат това, което виждаше инструментът, когато електронният лъч попадаше върху част от прозоречното стъкло.
— Пясък — каза доктор Франц. — И какво още, по дяволите?
Смесени с различните по форма и размер песъчинки, които приличаха на каменни отломки, имаше сферички с кратери, прилични на микроскопични метеорити и луни. Химичният анализ потвърди наличието на барий, антимон и олово, освен силициевия диоксид на пясъка.
— В този случай имало ли е стрелба? — попита доктор Франц.
— Поне аз не знам — отвърна Скарпета и добави: — Също като в Рим.
— Може да е свързано със средата или професията — предположи той. — Най-много, разбира се, е силицият. Има следи от калий, натрий, калций, и не знам защо, но има и алуминий. Ще изолирам фона, който е стъкло. — Сега той говореше на себе си.
— Това прилича, много прилича на намереното в Рим — повтори Скарпета. — Пясъкът в очните кухини на Дрю Мартин. Същият е и се повтарям, защото почти не мога да повярвам. Със сигурност не разбирам. Прилича на следи от барут. А тези по-тъмни зони тук? — посочи тя. — Тези слоеве?
— Лепило — отвърна той. — Смея да твърдя, че пясъкът не е от там — от Рим и околностите му. Ами пясъкът в случая на Дрю Мартин? Понеже липсва базалт, нищо, което да показва вулканична активност, характерна за тази област. Значи е донесъл свой пясък със себе си в Рим?
— Знам, че никога не са смятали пясъка за местен. Поне не от близките плажове на Остия. Но не проумявам какво е направил. Може би пясъкът е символичен, има смисъл. Но съм гледала пясък през микроскоп, гледала съм и пръст. А такова нещо не съм виждала.
Доктор Франц нагласи допълнително контраста и мащаба. После отбеляза:
— А сега става още по-странно.
— Може би епителни клетки. Кожа? — Тя внимателно разглеждаше екрана. — За това не се споменаваше в случая на Дрю Мартин. Трябва да се обадя на капитан Пома. Всичко зависи от това кое са сметнали за важно. Или какво са забелязали. Колкото и добре да е оборудвана полицейската лаборатория, едва ли са разполагали с толкова качествени инструменти, нито с такова нещо. — Тя говореше за микроскопа.
— Надявам се, че не са използвали масспектрометрия и не са разтворили цялата мостра в киселина. Иначе няма да има какво да се изследва повторно.
— Не са — успокои го тя. — Рентгенов анализ, раманова спектроскопия. Кожните клетки би трябвало още да са в тамошния пясък, но както казах, не съм сигурна. В доклада не пишеше нищо. Никой не го е споменал. Трябва да се обадя на капитан Пома.
— Там вече е седем вечерта.
— Той е тук. В Чарлстън.
— Сега съм още по-объркан. Нали по-рано ми каза, че работи към карабинерите. Не е от чарлстънската полиция.
— Появи се доста неочаквано. Снощи в Чарлстън. Не ме питай. По-объркана съм от теб.
Тя още беше засегната. Не беше приятно изненадана, когато предната вечер Бентън се появи в дома й заедно с капитан Пома. За миг онемя от учудване, а след като пиха кафе и хапнаха супа, двамата си тръгнаха пак така внезапно, както бяха дошли. Оттогава не беше виждала Бентън, беше нещастна и огорчена, и не беше сигурна какво да му каже, когато го види — когато и да стане това. Преди да долети тук тази сутрин, се чудеше дали да не свали пръстена.
— ДНК — каза доктор Франц. — Значи не бива да го повреждаме с белина. Но сигналът ще е по-добър, ако можем да се отървем от остатъците от кожа и мазнините. Ако изобщо са такива.
Все едно гледаш групичка звезди. Приличат ли на животни, или на Голямата мечка? Луната има ли лице? Какво виждаше тя всъщност? Скарпета прогони Бентън от мислите си, за да се концентрира.
— Без белина, и за да сме сигурни, непременно трябва да опитаме ДНК — настоя тя. — Макар епителните клетки да са нещо обичайно при следите от барут, налице са само когато заподозреният е пипал двустранно тиксо. Затова не е логично това, което виждаме, да е кожа, освен ако кожните клетки не са прехвърлени от ръцете на убиеца. Или клетките вече са били по стъклото на прозореца. Но това последното не е вероятно, защото стъклото беше почистено, старателно избърсано, по него са останали памучни влакна. Вероятно от мръсната тениска, която намерих в коша за пране. Но какво означава това? Всъщност не много. Пералното помещение би трябвало да е пълно с микроскопични влакна.