— Дай ми онова, за което се договорихме, и може да те оставя на мира. Искам само онова, което искат всички. Няма нищо лошо. Пет пари не давам за Ирак — каза Шанди. — Не ми е приятно да седя тук с часове и да говоря за политика с теб. Ако искаш да чуеш истински разговор за политика, ела да повисиш в бара. — Тя се засмя не особено любезно. — Това се казва идея, ти в бара. Пияна като свиня. — Тя раздрънка ледчетата в питието си. — Жителка на горските пущинаци.
— Това е твоята представа за купон.
— Защото мразим арабите и педалите, не вярваме в изхвърлянето на бебета в тоалетните или в продаването им на части за медицински цели. Обичаме ябълков пай, пилешки крилца, будвайзер и Исус. О, да — и чукането. Дай ми това, за което съм дошла, и ще млъкна и ще си тръгна.
— Като психиатър винаги съм казвала: познай себе си. Но не и на теб, скъпа. Препоръчвам ти да се постараеш изобщо да не опознаваш себе си.
— Едно нещо е сигурно — отвърна Шанди хапливо. — Марино несъмнено те прежали, когато започна да чука мен.
— Направи точно това, което очаквах. Мислеше с погрешната глава — отбеляза доктор Селф.
— Може да си богата и известна като Опра, но всичката власт и слава на света не могат да възбудят един мъж така, както го правя аз. Аз съм млада и сладка, знам какво искат и никога не се уморявам. Мога да ги накарам да издържат много по-дълго, отколкото са си мечтали — заяви Шанди.
— За секс ли говориш или за дербито в Кентъки10?
— Говоря за това, че си стара — подсмихна се Шанди.
— Може би трябва да те поканя в предаването си. Какви прекрасни въпроси бих ти задала. Какво виждат мъжете в теб? Каква вълшебна миризма изпускаш, за да ги караш да те следват неотлъчно, както те следва собственият ти закръглен задник? Ще те покажем точно каквато си сега, в черни кожени панталони, прилепнали като люспа на слива, и дънково яке без нищо отдолу. Разбира се, с ботуши. И най-важното — кърпа за глава, която изглежда така, сякаш е запалена. Мърлява, меко казано, но принадлежала на бедния ти приятел, който току-що е преживял ужасна катастрофа. Зрителите ми ще сметнат за трогателно, че носиш кърпата му около шията си и твърдиш, че няма да я свалиш, докато той не се оправи. Не ми е приятно да ти кажа, че когато една глава е строшена като яйце и мозъкът се е пръснал по паважа, положението е доста сериозно.
Шанди отпи.
— Предполагам, че за един час — и не си въобразявай, че ще ти посветя цяло предаване, само част от него — ще решим, че си съблазнителна и хубава, че притежаваш гъвкавост и прелъстителност, които не могат да се отрекат — продължи доктор Селф. — Съгласна съм, че засега можеш да удовлетворяваш ниските си страсти, но когато станеш толкова стара, колкото си мислиш, че съм аз, гравитацията ще те направи честна. Както често казвам в предаването си, гравитацията ще те пипне. В живота най-често е падането. Не стоенето или летенето, дори не и седящото положение. А ти ще се строполиш здравата като Марино. Когато те накарах да го издириш, след като бе достатъчно глупав, за да издири мен, потенциалното му падение изглеждаше минимално. Накарах те да му причиниш възможно най-големи неприятности, скъпа. Но колко ниско изобщо може да падне Марино, след като по принцип никога не е бил особено извисен?
— Дай ми парите — каза Шанди. — Или може би аз трябва да ти платя, за да не се налага да те слушам. Нищо чудно, че твоят…
— Не го казвай — сопна й се доктор Селф, но с усмивка. — Разбрахме се кого да не обсъждаме и кои имена никога да не споменаваме. За твое добро е. Не забравяй тази част от уговорката. Имаш много повече поводи за тревога от мен.
— Би трябвало да си доволна — подхвърли Шанди. — Истината е, че ти направих услуга, защото вече няма да ти се налага да си имаш работа с мен, а вероятно ме харесваш колкото доктор Фил.
— Той е участвал в предаването ми.
— Ще ми вземеш ли автограф от него?
— Не съм доволна — подчерта доктор Селф. — Иска ми се никога да не беше се обаждала с противната новина, за да ти платя и да ти помогна да избегнеш затвора. Ти си умно момиче. Не ми е изгодно да си в затвора.
— Съжалявам, че се обадих. Не знаех, че ще спреш чековете, защото…
— Защото какво? За какво да ти плащам? Онова, за което ти плащах, вече няма нужда от подкрепата ми.
— Не биваше да ти казвам. Но винаги си твърдяла, че трябва да бъда честна.
— Ако съм го казала, съм пропиляла думите си — поклати глава доктор Селф.