— Да организираме мислите си — предложи Скарпета, защото не искаше да говори за Марино. Страхуваше се, че Бентън ще усети как се чувства.
Виновна, ядосана и все по-уплашена. Изглежда, Марино този път бе решил да изчезне. Беше се качил в пикапа си и бе потеглил без предупреждение, без никакво усилие да поправи щетите, които бе нанесъл. Открай време не беше способен да се изразява, а и никога не беше полагал големи усилия да разбере сложните си чувства, а този път нещото, което трябваше да поправи, надвишаваше способностите му. Тя се бе опитала да го пренебрегне, да не я е грижа за него, но той беше като упоритата мъгла. Мислите за него замъгляваха всичко около нея и всяка лъжа водеше до друга. Бе казала на Бентън, че охлузванията й са от капака на багажника на колата, случайно паднал върху китките й. Не беше се събличала пред него.
— Да опитаме да обобщим онова, което знаем — обърна се тя към всички. — Искам да поговорим за пясъка. Силиций — или кварц и варовик, под голямо увеличение се виждат частици от мидени черупки и корали, типично за пясъка в субтропичните области като тази. И най-интересното и смущаващото от всичко, следи от барут. Всъщност ще ги наричам следи от барут, защото не можем да намерим друго обяснение за присъствието на барий, антимон и олово в плажен пясък.
— Ако е плажен пясък — намеси се капитан Пома. — Може да не е. Според доктор Марони пациентът, който го е посетил, наскоро се е завърнал от Ирак. Предполагам, че в много райони на Ирак в почвата има следи от барут. Може би е донесъл пясъка оттам, защото там е полудял и пясъкът му го напомня.
— Не намерихме гипс, а гипсът често се среща в пустинния пясък — отбеляза Скарпета. — Но всъщност зависи от коя част на Ирак е дошъл, а не мисля, че доктор Марони знае отговора.
— Не ми каза точно откъде — вметна Бентън.
— А бележките му? — попита Люси.
— И в тях не пише.
— Пясъкът от различните райони на Ирак има различен състав и морфология — каза Скарпета. — Всичко зависи от това как се е отлагал седиментът, и макар високото съдържание на сол да не доказва, че пясъкът е от плаж, и двете мостри, с които разполагаме — от тялото на Дрю Мартин и от къщата на Лидия Уебстър — са с високо съдържание на сол.
— Мисля, че е интересно защо пясъкът е толкова важен за него — намеси се Бентън. — Какво ни казва пясъкът за него? Нарекъл се е Пясъчния човек. Дали не е символично — че приспива хората? Може би. Един вид евтаназия, която може да е свързана с лепилото, с някаква медицинска съставка? Може би. Лепилото. Двеоктилцианоакрилат. Хирургично лепило, най-често използвано от пластичните хирурзи за затваряне на дребни рани и порязвания, а от военните — за лечение на мехури от претриване.
— Може да разполага с хирургично лепило просто заради професията си — допусна Скарпета. — Да няма никаква символика.
— Има ли някакво предимство? — попита капитан Пома. — Хирургично лепило вместо обикновеното суперлепило? Не съм запознат с практиката на пластичните хирурзи.
— Хирургичното лепило е разложимо по биохимичен път — обясни тя. — Не е канцерогенно.
— Здравословно лепило — усмихна й се той.
— Може и така да се каже.
— Дали вярва, че облекчава страданията им? Може би — продължи Бентън, сякаш не им обръщаше внимание.
— Казахте, че е сексуално — изтъкна капитан Пома.
Беше облечен в тъмносин костюм с черна риза и вратовръзка, и изглеждаше така, сякаш е дошъл от холивудска премиера или реклама на „Армани“. Изобщо не приличаше на човек, чието място е в Чарлстън, и явно Бентън не го харесваше още повече, отколкото в Рим.
— Не казах, че е само сексуално — отвърна Бентън. — Посочих, че има сексуален елемент. Освен това ще отбележа, че той може да не го съзнава, а ние не знаем дали напада жертвите сексуално, знаем само, че ги измъчва.
— Не сме убедени и в този факт.
— Видяхте снимките, които е изпратил на доктор Селф. Как се нарича, когато някой принуждава жена да седи гола във вана със студена вода? И вероятно я държи принудително под вода?
— Не знам как бих го нарекъл, защото не съм бил там, когато го е правил — каза капитан Пома.