Скарпета си водеше бележки, докато Пома подробно разказваше дългия си разговор със златистия мим, чието алиби изглеждаше непоклатимо: Още играел на същото място в подножието на Испанското стълбище до късно следобед — дълго след като приятелките на Дрю се върнали да я търсят. Твърдеше, че бегло си спомнял момичето, но нямал представа коя е, помислил, че е пияна, после тя си тръгнала. Накратко, почти не й обърнал внимание. Аз съм мим, казал. И винаги се държал като такъв. А когато не бил мим, работел нощем като портиер в хотел „Хаслър“, където бяха отседнали Бентън и Скарпета. Разположен на върха на Испанското стълбище, „Хаслър“ беше един от най-добрите хотели в Рим. А Бентън бе настоял да наемат най-луксозния апартамент, по причини, които предстоеше да й обясни.
Скарпета почти не докосна рибата си. Продължаваше да гледа снимките, сякаш ги виждаше за първи път. Не участваше в спора между Бентън и капитан Пома по темата защо някои убийци оставят жертвите си в гротескни пози. Не добави нищо към обясненията на Бентън за възбудата, която тези сексуални хищници извличат от новинарските заглавия или като се спотайват наблизо в тълпата и наблюдават драматизма при откриването на трупа и последващата паника. Тя изучаваше осакатеното голо тяло на Дрю, легнало настрани, с прибрани крака, свити лакти и колене, с длани, пъхнати под брадичката. Все едно бе заспала.
— Не съм сигурна, че е презрение — каза тя.
Бентън и капитан Пома замълчаха.
— Ако погледнете тази — тя плъзна една снимка по-близо до Бентън — без обичайното подозрение, че е изложена на показ, с цел да бъде сексуално унизена, ще се запитате дали не е нещо различно. Не е свързано и с религията. Не се моли на света Агнес. Но начинът, по който е разположена… — Тя говореше, докато мислеше на глас. — В позата има нещо почти нежно.
— Нежно? Шегувате се — възрази капитан Пома.
— Все едно спи — продължи Скарпета. — Не ми прилича да е изложена по сексуално унизителен начин, например по гръб с разперени ръце и разкрачена. Колкото повече гледам, не съм съгласна.
— Може би — рече Бентън, като взе снимката.
— Но е гола и всички могат да я видят — изтъкна капитан Пома.
— Огледайте добре позата й. Разбира се, може и да греша, но се опитвам да възприема и други интерпретации, да оставя настрана предразсъдъците си, гневното предположение, че убиецът е изпълнен с омраза. Просто имам такова чувство. Предположение за друга възможност, че може би е искал да бъде открита, но намерението му не е било да я унизи сексуално.
— Не виждате ли презрение? Гняв? — Капитан Пома беше изненадан, изглеждаше искрено недоверчив.
— Мисля, че онова, което е сторил, го е накарало да се чувства силен. Имал е нужда да я подчини. Той има други нужди, които в този момент няма как да знаем — продължи Скарпета. — И аз изобщо не твърдя, че няма сексуален елемент. Не казвам, че няма гняв. Просто не мисля, че тези две неща го мотивират.
— Хората в Чарлстън сигурно са много доволни, че сте там — отбеляза Пома.
— Не съм сигурна, че чарлстънци изпитват нещо подобно — отвърна тя. — Местният съдебен лекар със сигурност не мисли така.
Пияните американци станаха още по-шумни. Бентън явно се разсейваше от техния разговор.
— Да имат специалист като вас… Ако бях на мястото на тамошния съдебен лекар, щях да го смятам за късмет. Нима той не се възползва от таланта ви? — попита капитан Пома, като я докосна, докато се пресягаше за снимка, която нямаше нужда да гледа отново.
— Той изпраща случаите си в Медицинския университет на Южна Каролина, не му се е налагало да си съперничи с частно практикуващ патолог. Нито в Чарлстън, нито другаде. Моите договори са с някои съдебни лекари от отдалечени области, където няма достъп до медицинско оборудване и лаборатории — обясни тя разсеяно, вгледана в Бентън.
Той й направи знак да обърне внимание на разговора на пияните американци.
— Просто мисля, че когато нищо не е ясно, значи е подозрително — надуто заяви един от тях.
— Защо би искала някой да знае? Не я обвинявам. Също като Опра или Ана Никол Смит. Хората научават къде са и се стичат на тълпи.
— Колко противно. Представи си, че си в болница…