— Може би всъщност не вярваш на мен — каза тя. — Може би трябва да го кажеш и да приключваме.
— Изобщо не му вярвам.
— Тогава не бива да прекарваш толкова време с него.
— Не съм. Не знам какво прави, нито къде. Мисля обаче, че е дошъл в Чарлстън заради теб. Очевидно е какво цели. Да бъде герой. Да те впечатли. Да се люби с теб. Не мога да кажа, че те обвинявам. Той е хубав и очарователен. Поне това му признавам.
— Защо ревнуваш от него? Той е толкова дребен в сравнение с теб. Не съм направила нищо, за да ти дам повод. Ти си този, който живее на север и ме остави сама. Ще разбера, ако не искаш повече да имаме връзка. Просто ми кажи и да приключваме. — Скарпета погледна пръстена на лявата си ръка. — Да го сваля ли? — И понечи да го измъкне от пръста си.
— Недей — спря я Бентън. — Моля те, недей. Не вярвам, че го искаш.
— Не става дума какво искам, а какво заслужавам.
— Не обвинявам мъжете, че се влюбват в теб. Нито че те желаят. Знаеш ли как е станало?
— Трябва да ти върна пръстена.
— Нека да ти обясня как е станало — настоя Бентън. — Крайно време е да научиш. Когато баща ти е починал, той е взел част от теб със себе си.
— Моля те, не бъди жесток.
— Защото те е обожавал — продължи Бентън. — И как да не те обожава? Неговото красиво малко момиче. Гениалното му момиче. Доброто му момиче.
— Не ме наранявай така.
— Казвам ти една истина, Кей. Много важна истина. — Тя отново видя светлината в очите му. Не можеше да издържи погледа му. — От онзи ден нататък част от теб е решила, че е твърде опасно да забелязваш начина, по който някой те гледа, дали те обожава, или те желае сексуално. Ако те обожава и умре? Мислиш, че не можеш да го понесеш още веднъж. Ако те желае сексуално? Тогава как да работиш с ченгета и прокурори с мисълта, че си представят какво има под дрехите ти и какво биха направили с него?
— Престани. Не заслужавам това.
— Никога не си го заслужавала.
— Само защото съм решила да не забелязвам, не означава, че заслужавам онова, което той ми стори.
— В никакъв случай.
— Не искам вече да живея тук — заяви тя. — Трябва да ти върна пръстена. Бил е на прабаба ти.
— И да избягаш от къщи? Както направи, когато не ти остана никой, освен майка ти и Дороти? Избяга, без да отидеш никъде. Потъна в учене и самоусъвършенстване. Бягаше бързо, твърде заета да изпитваш чувства. А сега искаш да избягаш, както направи Марино.
— Не биваше да го пускам вкъщи.
— Пускала си го двайсет години. Защо да не го пуснеш онази нощ? Особено щом е бил пиян и опасен за себе си. Несъмнено си добър човек.
— Роуз ти е казала. Или може би Люси.
— Имейл от доктор Селф, индиректно. Че имаш връзка с Марино. Останалото научих от Люси. Истината. Погледни ме, Кей. Аз те гледам.
— Обещай ми, че няма да му сториш нищо. Така ще влошиш нещата, защото ще станеш като него. Затова ме избягваше и не ми каза, че ще идваш в Чарлстън. Почти не ми се обаждаше.
— Не съм те избягвал. Откъде да започна? Толкова неща се случиха.
— Какво още?
— Имахме една пациентка — каза той. — Доктор Селф се сприятели с нея, използвам думата неточно. По същество тя нарече тази пациентка слабоумна, а от устата на доктор Селф това не е обида или шега. Беше преценка, диагноза. Дори по-лошо, защото доктор Селф й го каза, а пациентката си замина за дома, където не е била в безопасност. Влязла в първия магазин за алкохол. Изглежда е изпила половин литър водка и се е обесила. Така че се занимавах с това. И с много други неща, за които не знаеш. Затова бях дистанциран. Не говорих много с теб през последните дни.
Той отвори капака на куфарчето и извади лаптопа.
— Не исках да използвам болничните телефони и безжичния им интернет, бях много внимателен във всяко отношение. Дори у дома. Още една причина да искам да се махна от там. Ще ме попиташ какво става, а аз ще ти отговоря, че не знам. Но е свързано с електронните файлове на Пауло. Онези, в които проникна Люси, защото той ги беше оставил изненадващо уязвими за всеки, който би искал достъп до тях.
— Уязвими, ако знаеш къде да търсиш. Люси не е коя да е.
— Възможностите й бяха ограничени, защото трябваше да влезе в компютъра му от разстояние, без да има достъп до конкретната машина. — Той включи лаптопа си. Вкара диск в драйва. — Приближи се.
Тя премести стола си до неговия и погледна екрана. Бентън веднага отвори един документ.
— Бележките, които вече четохме — каза Скарпета, когато разпозна електронния файл, намерен от Люси.