— Човекът, с когото си се срещала — досети се Скарпета, като се самопокани вътре, — е Хенри Холингс. — Тя затвори вратата и се вгледа в очите на Роуз. — Затова бързаше да си тръгне. Полицаите са му се обадили за Лупано, той ти е казал, после си е тръгнал, за да се върне, без някой да разбере, че вече е бил тук.
Тя се приближи до прозореца, сякаш щеше да го види на улицата. Погледна надолу. Апартаментът на Роуз не беше много далеч от този на Лупано.
— Той е публична личност и трябва да внимава — обясни Роуз и седна на канапето, бледа и изтощена. — Нямаме тайна връзка. Съпругата му е починала.
— Затова ли се крие? — Скарпета седна до нея. — Съжалявам, но в това няма логика.
— За да ме защити. — Дълбока въздишка.
— От кого?
— Ако се разчуе, че местният съдебен лекар се среща с твоята секретарка, някой ще изфабрикува нещо. Със сигурност ще влезе в новините.
— Разбирам.
— Не, не разбираш — ядоса се Роуз.
— Щом си щастлива, се радвам за теб.
— Докато не го посети, той смяташе, че го мразиш. И това бе причината да се крием — обясни Роуз.
— Значи аз съм виновна, че не съм му дала шанс — рече Скарпета.
— Не можех да го уверя в обратното, нали? Ти предполагаше най-лошото за него, а той най-лошото за теб. — Роуз дишаше с усилие, ставаше все по-зле. Ракът я съсипваше пред очите на Скарпета.
— Вече ще бъде различно — обеща тя на Роуз.
— Много се радваше, че си отишла да го посетиш — каза Роуз, като посегна за кърпичка и се закашля. — Затова беше тук тази вечер. Да ми разкаже за срещата ви. Не говореше за нищо друго. Харесва те. Иска двамата да работите заедно. Не един против друг. — Тя се закашля по-силно, по кърпичката се появиха капки кръв.
— Знае ли?
— Разбира се. От самото начало. — По лицето й се изписа огорчение. — Срещнахме се в магазинчето за алкохол на „Ийст Бей“. Беше мигновено. Започнахме да обсъждаме бургундското, да го сравняваме с бордо. Сякаш аз разбирам нещо. Съвсем ненадейно той предложи да опитаме няколко марки. Не знаеше къде работя, така че не беше заради това. Едва по-късно разбра, че работя за теб.
— Няма значение какво е знаел. Не ме е грижа.
— Той ме обича. Казвах му да не се влюбва в мен. Но той твърди, че ако обичаш някого, просто го обичаш. А и кой може да каже докога ще живее който и да е от нас? Така Хенри обяснява живота.
— Тогава съм негова приятелка — заяви Скарпета.
Тя остави Роуз и намери Холингс, който говореше с детектива. Двамата стояха до живия плет, където бе намерено тялото. Линейката и пожарната си бяха отишли, наблизо нямаше паркирани коли, освен една полицейска и една без отличителни знаци.
— Мислех, че сте ни избягали — каза й детективът, докато Скарпета се приближаваше към тях.
Тя се обърна към Холингс.
— Погрижих се Роуз да се прибере в апартамента си.
— Нека ви кажа какво се случи — започна Холингс. — Трупът пътува към медицинския университет на Южна Каролина, аутопсията ще бъде утре сутринта. Може да присъствате и да участвате, ако имате желание.
— Досега нищо не подсказва, че не е самоубийство — каза детективът. — Само ме притеснява, че не беше облечен. Ако е скочил, защо първо се е съблякъл?
— Може да получите отговор от токсикологията — отбеляза Скарпета. — Портиерът каза, че Лупано е говорил като пиян, когато му се е обадил малко преди да умре. Мисля, че всички сме виждали достатъчно, за да знаем, че когато хората решат да се самоубият, вършат много неща, които изглеждат нелогични, дори подозрителни. Случайно горе не намерихте ли дрехите, които е съблякъл?
— Изпратил съм няколко души в апартамента му. Имало е дрехи по леглото. Джинси, фланелка. Нищо необичайно в този смисъл. Никакъв знак, че при него е имало някой друг, когато е скочил от прозореца.
— Ед каза ли, че е виждал непознат да влиза в сградата тази вечер? — попита я Холингс. — Или може би някой, който е дошъл да посети Лупано? Според мен Ед е много стриктен и внимава кого допуска.
— Не стигнахме чак дотам — отвърна Скарпета. — Попитах го защо е извадил портфейла си и го е оставил на бюрото. Каза, че вече е бил на бюрото му, когато му се е обадил Лупано, и той хукнал веднага нагоре.
— Поръчал си е пица — съобщи детективът. — Това обясни на мен, каза, че тъкмо бил извадил стодоларова банкнота от портфейла си, когато му се обадил Лупано. Наистина е поръчал пица. От „Мама Мия“. Но понеже не е бил на мястото си, разносвачът си тръгнал. Само не ми е ясно това със стоте долара? Нима е очаквал доставчикът на пица да му ги развали?