— Може би трябва да питате него кой се е обадил пръв.
— Добра идея — кимна Холингс. — Известно е, че Лупано живееше нашироко, имаше скъпи вкусове и носеше у себе си много пари в брой. Ако е дошъл в сградата, докато Ед е бил на смяна, Ед щеше да знае, че си е у дома. Поръчал е пицата, разбрал е, че има само три долара и стодоларова банкнота.
Скарпета не възнамеряваше да му каже, че вчера Люси беше влизала в колата на Лупано и беше проверявала джипиеса.
— Може би така е станало — съгласи се тя. — Ед се е обадил на Лупано да му развали парите. В този момент Лупано е бил пиян, може би дрогиран, не на себе си. Ед се е притеснил и се е качил при него.
— Или се е качил, за да получи дребни — добави Холингс.
— Пак излиза, че Ед му се е обадил пръв.
Детективът се отдалечи с думите:
— Ще го попитам.
— Имам чувството, че с вас трябва да изясним някои неща — каза й Холингс.
Тя погледна небето и помисли за полета, който й предстоеше.
— Да намерим някое уединено място, за да поговорим — предложи той.
От другата страна на улицата бяха градините „Уайт Пойнт“, няколко акра с паметници на загинали в Гражданската война, вечно зелени дъбове и едно оръдие, насочено към Форт Съмтър.
Скарпета и Холингс седнаха на една пейка.
— Знам за връзката ви с Роуз — каза тя.
— Така и предположих.
— Надявам се да се грижите за нея.
— Явно вие добре се справяте с това. Тази вечер опитах от вашите гозби.
— Преди да си тръгнете и да се върнете, за да не се разбере, че вече сте били в сградата? — предположи Скарпета.
— Значи нямате нищо против? — попита той, сякаш се нуждаеше от одобрението й.
— Стига да сте добър с нея. Защото ако не сте, ще взема мерки.
— Вярвам ви.
— Искам да ви попитам за Лупано — смени темата тя. — Питам се дали сте говорили с него, след като излязох от погребалната ви агенция по-рано днес.
— Може ли да попитам защо мислите така?
— Защото с вас разговаряхме за него. Питах ви защо е присъствал на погребението на Холи Уебстър. Мисля, че се досещате какво ми е минало през ум.
— Че съм го питал за това.
— Питахте ли го?
— Да.
— По новините съобщиха, че Лидия Уебстър е изчезнала и вероятно е мъртва — каза Скарпета.
— Той я познаваше. Много добре. Говорихме дълго. Беше много разстроен.
— Заради Лидия ли е държал апартамент тук?
— Кей, надявам се, че нямате нищо против да ви наричам така. Много добре знаех, че Джани присъства на погребението на Холи миналото лято. Не можех да издам, че знам. Щях да предам доверието му.
— Започва да ми омръзва от хората и техните тайни.
— Не се опитах да ви попреча. Ако бяхте научили сама…
— И това ми омръзна. Да научавам всичко сама.
— Беше по-редно да научите сама, че е присъствал на погребението. Затова ви дадох книгата за посетители. Разбирам раздразнението ви. Но и вие бихте постъпили по същия начин. Нямаше да предадете нечие доверие, нали?
— Зависи. Точно това ми предстои да реша.
Холингс погледна към осветените прозорци на сградата.
— Сега трябва да се тревожа, че по някакъв начин съм отговорен — каза той.
— Какво доверие? — попита Скарпета. — Тъй като говорим за тях, а вие, изглежда, знаете някаква тайна.
— Че се бе запознал с Лидия преди няколко години, когато турнирът за купата „Фемили съркъл“ се провеждаше в Хилтън Хед. Имали са връзка, продължила известно време, затова той държеше апартамент тук. После в онзи юлски ден дойде наказанието им. С Лидия са били в нейната спалня, можете да се досетите за останалото. Никой не е наглеждал Холи и тя се е удавила. Те скъсаха. Съпругът й я изостави. Тя преживя пълен емоционален срив.
— И той е започнал да спи с Дрю?
— Един бог знае с колко жени е спал, Кей.
— Защо е продължил да държи апартамента? Щом връзката му с Лидия е приключила?
— Може би, за да има тайно място за срещи с Дрю. Под предлог, че тренират. Може би защото, както казваше, ярката зеленина, топлото време, железните огради и старите къщи му напомняха за Италия. Той продължи да бъде приятел на Лидия, поне така твърдеше. Понякога я посещаваше.
— Кога е бил последният път, каза ли ви?
— Преди няколко седмици. Напусна Чарлстън, след като Дрю спечели тукашния турнир, после се върна.