— Напусна. Заради информацията, която доктор Селф пусна по интернет — обясни Люси с гневен поглед.
— Напуснал е? — изуми се Скарпета. — Просто така?
— Бои се, че ще умра, и побърза да си намери друга работа. Както и да е, беше мижитурка и бездруго исках да се отърва от него. Каква ирония. Онази кучка ми направи услуга. Но не сме се събрали, за да говорим за това. Имаме лабораторни резултати.
— Кръв, слюнка, епителни клетки — изброи Арън. — Започваме с четката за зъби на Лидия Уебстър и кръвта от пода на банята. Вече познаваме добре нейната ДНК, което е важно, главно за да я изключим. Или някога да я разпознаем. — Сякаш нямаше никакво съмнение, че е мъртва. — След това извлякохме друг профил от кожните клетки, пясъка и лепилото, взети от счупения прозорец в пералното помещение. И клавиатурата на алармата. Мръсната тениска от коша за пране. И по трите има нейна ДНК, което не е изненадващо. Но също и профил от някой друг.
— А от късите панталони на Маделиза Дули? — попита Скарпета. — Кръвта по тях.
— Същият донор като трите източника, които споменах — отговори Арън.
— Мислим, че е убиецът — каза Люси. — Или онзи, който е влязъл в къщата й.
— По-добре е да внимаваме със заключенията — предупреди Скарпета. — В къщата й са влизали и други хора, включително съпругът й.
— ДНК не е негова и след минута ще ти обясним защо — съобщи Люси.
— Онова, което направихме, беше по ваша идея — отбеляза Арън. — Не търсихме съвпадения в комплексната система за индексиране на ДНК, а започнахме търсене, като използвахме технологичната платформа за ДНК отпечатъци, която сте обсъждали с Люси — анализ, който използва индекси за бащинство и роднинство, за да стигне до вероятност за родство.
— Първи въпрос — вметна Люси. — Защо бившият й съпруг ще остави кръв по панталоните на Маделиза Дули?
— Добре — съгласи се Скарпета. — Това е уместна забележка. А ако кръвта е на Пясъчния човек — и за да сме наясно, ще го наричам така — значи трябва да се е наранил някак.
— Може да разберем как — изтъкна Люси. — И започваме да добиваме представа кой.
Арън извади един доклад от папката и го подаде на Скарпета.
— Неидентифицираното момче и Пясъчния човек — каза той. — Като знаем, че всеки родител дава приблизително половината от своя генетичен материал на детето си, можем да очакваме, че пробите от родител и дете ще покажат тяхното родство. А в случая с Пясъчния човек и неизвестното момче личи много близка семейна връзка.
Скарпета прегледа резултатите от изследванията.
— Ще повторя онова, което казах, когато получихме съвпадението на отпечатъците — каза тя. — Сигурни ли сме, че няма грешка? Например, че няма замърсяване?
— Не допускаме грешки. Не и такива — увери я Люси. — Ако допуснем само една, и край.
— Момчето е син на Пясъчния човек? — искаше потвърждение Скарпета.
— Бих предпочел да разполагаме с още справки и сведения от разследване, но определено подозирам, че е така — отговори Арън. — Както казах, поне е ясно, че са близки роднини.
— Вече знаем, че се е наранил — продължи Люси. — Питаш за кръвта на Пясъчния човек по късите панталони? Имаше същата по счупената коронка, която ти намери във ваната на Лидия Уебстър.
— Може да го е ухапала — допусна Скарпета.
— Има голяма вероятност.
— Да се върнем на момчето — предложи Скарпета. — Ако предположим, че Пясъчния човек е убил собствения си син, вече не знам какво да мисля. Насилието над момчето е било продължително. Някой друг се е грижил за детето, докато Пясъчния човек е бил в Ирак и в Италия, ако информацията, която имаме, е вярна.
— Мога да ти кажа нещичко за майката на детето — намеси се Люси. — Имаме данни за нея, освен ако ДНК по бельото на Шанди Снук не е на някой друг. Може би така става по-ясно защо тя толкова държеше да разгледа моргата, да види трупа му и да разбере какво знаеш за случая. Тоест да разбере какво може да знае Марино.
— Казахте ли на полицията? — попита Скарпета. — И да питам ли откъде имаш бельото й?
Арън се усмихна.
Скарпета се досети защо въпросът можеше да мине за смешен.
— От Марино — отвърна Люси. — И със сигурност тази ДНК не е негова. Имаме неговия профил с цел изключване, както разполагаме с твоя и моя. На полицията ще й трябва повече, за да продължи от бельото, намерено на пода в къщата на Марино, но дори ако тя не е пребила сина си до смърт, най-вероятно знае кой го е сторил.