— Питам се дали Марино не знае — промърмори Скарпета.
— Ти видя записа с двамата в моргата — каза Люси. — Според мен той нямаше никаква представа. Освен това може да е всякакъв, но не би защитил човек, сторил такова нещо на дете.
Имаше и други съвпадения. Всички сочеха към Пясъчния човек и разкриваха още един потресаващ факт: Двата източника на ДНК, извлечени от намереното под ноктите на Дрю Мартин, бяха от Пясъчния човек и някой друг, който му бе близък роднина.
— Мъж — обясни Арън. — Според анализа на италианците деветдесет и девет процента европеец. Може би друг син? Може би братът на Пясъчния човек? Може би баща му?
— Три източника на ДНК от едно семейство? — Скарпета беше смаяна.
— И още едно престъпление — добави Люси.
Арън подаде на Скарпета друг доклад и продължи:
— Съвпадение с биологична проба, останала от неразкрито престъпление, което никой не е свързал с Дрю Мартин, с Лидия или с друг случай.
— От изнасилване през 2004-та — уточни Люси. — Явно мъжът, който е влязъл с взлом в дома на Лидия Уебстър и навярно е убил Дрю Мартин, е изнасилил туристка във Венеция преди три години. ДНК профилът от тази улика е в италианската база данни, която решихме да претърсим. Разбира се, няма заподозрян, с когото да го свържем, защото до този момент те не могат да въведат профилите на известните индивиди. С други думи, не разполагаме с име. Само със сперма.
— В никакъв случай да не нарушаваме спокойствието на изнасилвачите и убийците — заключи подигравателно Арън.
— Съобщеното тогава в новините е оскъдно — каза Люси. — Двайсетгодишна студентка във Венеция, която е участвала в лятна програма по история на изкуството. Останала до късно в някакъв бар, прибирала се пеша към хотела си близо до Моста на въздишките и била нападната. Засега знаем само това по този случай. Но тъй като е разследван от карабинерите, твоят приятел капитанът би трябвало да има достъп до информацията.
— Вероятно първото тежко престъпление на Пясъчния човек — изтъкна Скарпета. — Поне като цивилен. Ако допуснем, че наистина е служил в Ирак. Често пъти престъпникът оставя улики при първото престъпление, после поумнява. Този тип е умен и почеркът му се е усъвършенствал значително. Внимателен е с уликите, изпълнява ритуал и става все по-жесток, а след престъпленията жертвите му не остават живи, за да разкажат. За щастие не му е хрумнало, че може да остави своя ДНК в хирургично лепило. Бентън знае ли за това? — поинтересува се тя.
— Да. И знае, че имаме проблем с твоята златна монета — продължи Люси, нетърпелива да сподели разкритията. — ДНК по нея и верижката също е на Пясъчния човек, което означава, че той е бил зад къщата ти в нощта, когато с Бул сте намерили пистолета на уличката. Бих попитала какво ни говори това за Бул. Верижката може да е била негова. И преди съм задавала този въпрос. Нямаме ДНК на Бул, за да изясним проблема.
— Смяташ, че той е Пясъчния човек? — Скарпета изобщо не го допускаше.
— Казвам само, че нямаме негова ДНК — уточни Люси.
— А пистолетът? Патроните? — попита Скарпета.
— По тях нямаше ДНК от Пясъчния човек — отговори Люси. — Но това не означава нищо. Неговата ДНК върху верижката е едно. Да я остави върху пистолет е друго, пък и може да е получил пистолета от някой друг. Може да е внимавал да не остави ДНК или отпечатъци по него заради историята, която разказа — че мръсникът, който те е заплашил, е същият, който е изпуснал оръжието, докато ние не можем да се закълнем, че онзи тип се е доближавал до къщата ти. За това имаме само думата на Бул, защото няма свидетели.
— Намекваш, че Бул — ако допуснем, че той е Пясъчния човек, в което не вярвам — може нарочно да е, цитирам, „изгубил пистолета, но не е искал да загуби медальона си“ — каза Скарпета. — Това изобщо не е логично по две причини. Защо верижката се е скъсала? И второ, ако не е знаел, че се е скъсала и паднала, защо да привлича вниманието ми към нея? Защо просто не я е пъхнал в джоба си? Бих добавила и трети аргумент — че преди всичко е доста странно той да има верижка със златна монета, която прилича на верижката със сребърен долар, подарена от Шанди на Марино.
— Нямаше да е зле да имаме отпечатъците на Бул — обади се Арън. — Както и негова ДНК проба. Определено ме притеснява, че е изчезнал.
— Това е засега — обобщи Люси. — Работим по клонирането му. Ще създадем негово копие в чинийка на Петри, за да знаем кой е — подхвърли тя шеговито.