— Или в случая с Ана Никол Смит — в моргата. Или дори в шибания гроб…
— И хората се тълпят наоколо и крещят името ти.
— Който го е страх от мечки, да не ходи в гората, казвам аз. Това е цената, която плащаш, че си богат и известен.
— Какво става? — попита Скарпета.
— Изглежда, нашата стара приятелка доктор Селф е преживяла нещо непредвидено и известно време ще отсъства от ефира — обясни Бентън.
Капитан Пома се обърна и огледа масата на шумните американци.
— Познавате ли я? — попита той.
— Имали сме спорове с нея. Най-вече Кей — отвърна Бентън.
— Мисля, че четох нещо по въпроса, когато ви проучвах. Май беше сензационен случай на брутално убийство във Флорида, който сте разследвали.
— Радвам се да чуя, че сте ни проучили — каза Бентън. — Много сте старателен.
— Само за да добия представа, преди да дойдете. — Капитан Пома срещна погледа на Скарпета. — Една много красива жена, която познавам, редовно гледа доктор Селф. Каза ми, че Дрю е участвала в нейно предаване миналата есен. Във връзка със спечелването на онзи важен турнир в Ню Йорк. Признавам, че не обръщам много внимание на тениса.
— „Ю Ес Оупън“ — поясни Скарпета.
— Не знаех, че Дрю е участвала в нейното предаване — намръщи се Бентън, сякаш не му вярваше.
— Участвала е. Проверих. Това е много интересно. Внезапно на доктор Селф й възниква неотложен семеен проблем. Опитах се да я открия, защото искам да ми отговори на някои въпроси. Може би вие ще се застъпите? — обърна се капитанът към Скарпета.
— Искрено се съмнявам, че това ще помогне — отвърна тя. — Доктор Селф ме мрази.
Връщаха се пеша по „Виа Систина“ в мрака.
Тя си представяше как Дрю Мартин върви по тези улици. Питаше се кого е срещнала. Как е изглеждал той? На каква възраст е бил? Какво бе сторил, за да спечели доверието й? Дали се бяха срещали преди? Било е денем и пълно с хора, но досега не се бяха появили свидетели с убедителна информация, че са видели момиче с нейната външност, след като си е тръгнала от площада с мима. Как беше възможно? Тя беше една от най-известните спортистки на света, а никой не я беше познал по улиците на Рим?
— Дали станалото е случайно? Като падане на гръм? Това е въпросът, на който още не можем да отговорим — заговори Скарпета, докато двамата с Бентън крачеха в благоуханната нощ, а сенките им ги следваха по старите камъни. — Била е сама и леко пияна, може би се е залутала в някоя пуста странична уличка. Той я вижда и какво? Предлага да й посочи пътя и я води на място, където може да я контролира? Може би там, където живее? Или в колата си? Ако е така, трябва да говори поне малко английски. Как може никой да не я е видял? Нито един човек.
Бентън мълчеше, обувките им потрепваха по тротоара, улицата беше шумна, пълна с оживени и разговарящи хора, които излизаха от ресторанти и барове, с мотопеди и коли, които заплашваха да ги прегазят.
— Дрю не е знаела нито дума италиански, поне така ни казаха — добави Скарпета.
Звездите бяха изгрели, луната меко осветяваше „Казина Роса“, къщата, в която Кийтс беше умрял от туберкулоза на двайсет и пет годишна възраст.
— Или я е дебнел — продължи тя. — Или я е познавал. Не знаем и може би никога няма да узнаем, освен ако не го направи отново и не бъде заловен. Ще ми проговориш ли, Бентън, или да подема отново своя разпокъсан и доста многословен монолог?
— Не знам какво, по дяволите, става между вас двамата, освен ако това не е твоят начин да ме накажеш — сопна се той.
— С кого?
— С проклетия капитан. Кой друг?
— Отговорът на първата част е: нищо не става, и е смешно да мислиш иначе, но ще се върнем на това. Повече ме интересува онази част за наказанието, тъй като нямам обичай да наказвам нито теб, нито някой друг.
Започнаха да се изкачват по Испанското стълбище, усилие, затруднено от наранените чувства и многото вино. Влюбените с преплетени тела и буйните шумни младежи не им обръщаха внимание. Далеч и сякаш на много високо хотел „Хаслър“, осветен и огромен, се издигаше над града като дворец.
— Изобщо не е присъщо за характера ми — подчерта тя — да наказвам хората. Защитавам себе си и околните, но не наказвам. Никога хора, на които държа. А най-малко от всичко — задъха се и изрече последните думи на пресекулки — бих наказала теб.
— Ако смяташ да се виждаш с други хора, ако те интересуват други мъже, не мога да те обвинявам. Но ми кажи. Само за това те моля. През целия ден правиш демонстрации. Както и вечерта. Не ми върти шибани гимназиални номера.