— Ще повярваш ли, ако ти кажа, че тя се държа неприлично с мен?
— Няма значение. Пет пари не давам за нея. Къде е той? — повтори Бентън.
— Щяха да го нарекат изнасилване на малолетна. Майка й заплаши да ме обвини, но всъщност искаше да вярва, че Мерилин не би правила секс с мъж, когото е срещнала по време на пролетната ваканция. Беше много красива и възбуждаща, предложи ми девствеността си и аз й я отнех. Обичах я. Избягах от нея, това е вярно. Още тогава разбрах отровната й същност. Но не се върнах в Италия, както й казах. Върнах се в „Харвард“, за да завърша медицина, а тя така и не разбра, че съм още в Америка.
— Направихме ДНК изследвания, Пауло.
— След като се роди бебето, тя още не знаеше. Пишех й писма. И уреждах да ги пускат от Рим.
— Къде е той, Пауло? Къде е синът ти?
— Умолявах я да не прави аборт, защото това противоречеше на религиозните ми убеждения. Тя заяви, че ако роди бебето, аз трябва да го отгледам. Затова направих възможно най-доброто за същество, което се оказа злодей, дявол с висок коефициент на интелигентност. Той прекара по-голямата част от живота си в Италия и част от времето си с нея, докато стана на осемнайсет. Той е човекът на двайсет и девет. Може би Гладис е играела обичайните си игрички… И така… в много отношения той не принадлежи на никого от нас и мрази и двама ни. Мерилин повече от мен, макар че когато го видях за последно, се побоях за безопасността си. Може би дори за живота си. Помислих, че ще ме нападне с парче от антична скулптура, но успях да го успокоя.
— Кога беше това?
— Веднага след като пристигнах тук. Той беше в Рим.
— И е бил в Рим, когато е била убита Дрю Мартин. В някакъв момент се е върнал в Чарлстън. Знаем, че наскоро е бил на остров Хилтън Хед.
— Какво мога да кажа, Бентън? Знаеш отговора. Ваната на снимката е ваната в моя апартамент на площад „Навона“, но тогава ти не знаеше, че живея на този площад. Ако знаеше, щеше да ме разпитваш, тъй като апартаментът ми е толкова близо до строителния обект, където беше намерен трупът на Дрю. Щеше да се запиташ за съвпадението, че в Италия карам черна ланча. Навярно я е убил в моя апартамент и я е закарал с моята кола не много далеч. Може би на една пряка. Всъщност съм сигурен, че е било така. Затова може би щеше да е по-добре, ако той ме беше ударил по главата с онова антично каменно ходило. Стореното от него е невъобразимо осъдително. Но от друга страна, той е син на Мерилин.
— Той е твой син.
— Той е американски гражданин, който не пожела да учи в университет и упорстваше в глупостта си, като се записа в американските военновъздушни сили, за да стане фотограф във вашата фашистка война, в която беше ранен. В ходилото. Подозирам, че сам си го е причинил, след като е отървал приятеля си от мъките му, като го е прострелял в главата. Но независимо от това, ако беше неуравновесен, преди да замине, беше интелектуално и психологически неузнаваем, когато се върна. Признавам, че не бях такъв баща, какъвто трябваше да бъда. Изпращах му запаси. Инструменти, батерии, медицински материали. Но не отидох да го видя след края на войната. Не ме интересуваше. Признавам го.
— Къде е той?
— След като влезе във военновъздушните сили, си измих ръцете по отношение на него. Признавам го. От него не излезе нищо. След всичко това — след като пожертвах толкова много, за да живее, понеже Мерилин би избрала друго — от него не излезе нищо. Представи си каква ирония. Спасих живота му, защото според църквата абортът е убийство, а виж какво прави той. Убива хора. Убивал ги е там, защото това му е било работата, а сега ги убива тук, защото е луд.
— А детето му?
— Мерилин и нейните модели. Щом си създаде модел, опитай се да го разчупиш. Казала на майката да го задържи, както аз помолих Мерилин да задържи нашия син. Вероятно е било грешка. Нашият син не е годен да бъде баща, макар че много обича сина си.
— Малкият му син е мъртъв — каза Бентън. — Изтощен от глад, пребит до смърт и изоставен в едно блато да го изядат ларвите и раците.
— Съжалявам да го чуя. Не познавам детето.
— Колко си състрадателен, Пауло. Къде е синът ти?
— Не знам.
— Сигурно съзнаваш колко е сериозно. Искаш ли да отидеш в затвора?
— Последния път, когато беше тук, го накарах да излезем и на улицата, където беше безопасно да го кажа, му съобщих, че не искам да го виждам повече. На строителния обект, където беше намерен трупът на Дрю, имаше туристи. Имаше купища цветя и плюшени животинки. Видях всичко това и му казах да си върви и никога да не се връща, и че ако не уважи желанието ми, ще го предам на полицията. После щателно почистих апартамента си. И се отървах от колата. Обадих се на Ото, за да предложа помощ по случая, защото държах полицията да знае.