— Не вярвам, че не знаеш къде е — заяви Бентън. — Не вярвам, че не знаеш къде е отседнал, къде живее или, което е по-вероятно сега, къде се крие. Не искам да питам съпругата ти. Предполагам, че тя не подозира нищо.
— Моля те, не намесвай жена ми. Тя не знае нищо.
— Но може би ти знаеш нещо друго — предположи Бентън. — Майката на мъртвия ти внук още ли е със сина ти?
— Същото е като връзката ми с Мерилин. Понякога плащаме цял живот за това, че сме правили секс с някого. Тези жени забременяват нарочно. За да те обвържат. Странно е. Правят го, но не искат детето, защото всъщност са искали само теб.
— Не те попитах това.
— Не я познавам. Разбрах от Мерилин, че се казва Шанди или Санди, че е проститутка. И е глупава.
— Синът ти още ли е с нея? Това попитах.
— Свързвало ги е детето. Но само то. Същата история. Греховете на бащата. Събитията се повтарят. Сега казвам най-искрено, че ми се иска синът ми да не беше се раждал.
— Очевидно Мерилин познава Шанди — заключи Бентън. — Което ме води до Марино.
— Не го познавам и не знам какво общо има той.
Бентън му каза. Осведоми доктор Марони за всичко, освен за онова, което Марино бе сторил на Скарпета.
— Значи искаш да го анализирам вместо теб — отбеляза доктор Марони. — Въз основа на това, че познавам Мерилин, въз основа на онова, което току-що ми каза. Ще предположа, че Марино е допуснал голяма грешка, като е изпратил имейл на Мерилин. В него тя е видяла възможности, които нямат нищо общо с причината да постъпи в „Маклийн“. Сега може да отмъсти на единствения човек, когото искрено мрази. Кей, разбира се. Какъв по-добър начин, освен да измъчва хората, които тя обича?
— Тя ли е причината Марино да срещне Шанди?
— Предполагам. Но не е единствената причина Шанди да прояви такъв интерес към него. Навярно е и заради момчето. Мерилин не знае. Или поне не знаеше. Щеше да ми каже. На Мерилин нямаше да й допадне такава постъпка.
— И тя е горе-долу толкова състрадателна като теб — подхвърли Бентън. — Впрочем тя е тук.
— В Ню Йорк?
— В Чарлстън. Получих анонимен имейл с информация, която няма да обсъждам, и проследих айпи адреса до хотел „Чарлстън Плейс“, познах кода за достъп на компютъра. Сети се кой е отседнал там.
— Предупреждавам те да внимаваш какво ще говориш пред нея. Тя не знае за Уил.
— Уил?
— Уил Рамбо. Когато Мерилин започна да става известна, той смени името си от Уилард Селф на Уил Рамбо. Избра Рамбо, доста приятно шведско име. Той е всичко друго, но не и Рамбо и това е част от проблема му. Уил е доста дребен. Хубаво момче, но дребно.
— Когато е получавала имейли от Пясъчния човек, не е знаела, че са от сина й? — не повярва Бентън и беше разтърсващо да чуе как някой нарича Пясъчния човек „момче“.
— Не е знаела. Поне не съзнателно. Според мен още не знае. Не съзнателно, но мога ли да кажа какао знае в дълбоките пещери на подсъзнанието си? Когато бе приета в „Маклийн“ и ми каза за имейла, за снимката на Дрю Мартин…
— Казала ти е?
— Разбира се.
На Бентън му се прииска да прескочи през телефона и да го сграбчи за гърлото. Този човек трябваше да отиде в затвора. Да отиде в ада!
— Като се обръщам назад, ми става трагично ясно. Разбира се, през цялото време подозирах, но не й споменах. Тоест от началото, когато тя ми се обади, за да го изпрати при мен като пациент, а Уил знаеше, че тя ще постъпи точно така. Той й заложи капан. Разбира се, имаше нейния имейл адрес. Мерилин е много щедра с по някой случаен имейл до хора, с които няма време да се срещне. Той започна да й изпраща тези доста странни писма, които знаеше, че ще я очароват, защото е достатъчно болен, за да я разбира много добре. Сигурен съм, че му е било забавно, когато тя го препрати на мен, и после, когато се обади в кабинета ми в Рим, за да си запише час. След което, разбира се, двамата вечеряхме, не беше клинично интервю. Бях загрижен за душевното му здраве, но не ми е минавало през ум, че може да убие някого. Когато чух за убитата туристка в Бари, бях в период на отричане.
— Изнасилил е и жена във Венеция. Друга туристка.
— Не съм изненадан. Нека позная. След началото на войната. След всяко изпращане в Ирак, състоянието му се влошаваше.