— Защо мислиш, че не съм била?
— Не знам какво си направила.
— С Бентън разговаряхме — каза Скарпета и я погледна. — И ти си права, трябваше да бъда искрена и бях.
Бентън отвори задната врата и се качи.
— Добре, защото колкото повече вярваш на някого, толкова по-престъпно е да лъжеш. Визирам и своя пропуск — отбеляза Люси.
Тракане и пукане, докато Бентън си слагаше слушалките.
— Трябва да го преодолея — добави Люси.
— По-скоро е нужно аз да го преодолея — каза Скарпета. — Но сега не можем да говорим за това.
— За какво не можем да говорим? — попита Бентън.
— За ясновидството на леля Кей — поясни Люси. — Убедена е, че знае къде е трупът. За всеки случай нося принадлежности и химикали за обеззаразяване. И чували за трупове, в случай че се наложи да пренеса труповете в мрежа. Съжалявам, че съм коравосърдечна, но няма да натоваря разложен труп в хеликоптера.
— Не е ясновидство. Само следи от барут — изтъкна Скарпета. — Той иска да я намерим.
— Тогава трябваше да го направи по-лесно — изсумтя Люси, докато нагласяше лостовете.
— Какво за следите от барут? — попита Бентън.
— Имам една идея. Ако питаш в какъв пясък в околността може да има следи от барут…
— Господи! — възкликна Люси. — Този тип направо ще изхвърчи. Погледнете го. Само стой там със своите палки като зомбиран съдия от Националната футболна лига. Добре че му даде бакшиш, Бентън. Горкото момче. Старае се.
— Да, бакшиш. Но не стодоларова банкнота — вметна Скарпета, докато Люси изчакваше радиовръзката.
Въздушният трафик беше почти невъзможен, защото полетите бяха закъснявали цял ден, а сега кулата не можеше да навакса.
— Когато заминах за университета във Вирджиния, ти какво правеше? — обърна се Люси към Скарпета. — От време на време ми изпращаше по сто долара. Без причина. Така пишеше винаги най-отдолу на чека.
— Не беше кой знае какво — прозвуча гласът на Скарпета в слушалките на Люси.
— Книги. Храна. Дрехи. Принадлежности за компютри.
Микрофони, активирани с глас, чуваха се накъсани реплики.
— Все пак, мило е от твоя страна — каза Скарпета. — Това са много пари за човек като Ед.
— Може да съм го подкупила. — Люси се наведе към Скарпета да провери видеодисплея на инфрачервените камери. — Готови сме и чакаме — съобщи тя. — Ще излетим, щом ни позволите. — Сякаш кулата можеше да я чуе. — Ние сме проклет хеликоптер, за бога. Не ни трябва проклетата писта. И нямаме нужда от насочване. Това ме подлудява.
— Може би си твърде раздразнителна, за да летиш — намеси се Бентън.
Люси пак се свърза с кулата и най-после й разрешиха да излети на югоизток.
— Да тръгваме, докато още можем — каза тя и хеликоптерът се издигна от земята. Служителят размахваше палките сякаш щяха да паркират. — Може би трябва да си намери работа като регулировчик — отбеляза Люси, докато издигаше своята тритонна птица във въздуха. — Донякъде ще следваме течението на река Ашли, после ще завием на изток и покрай брега към Фоли Бийч. — Тя се носеше над пресечната точка на две писти. — Включвам инфрачервените камери.
Натисна стартовия бутон и дисплеят стана тъмносив, осеян с яркобели горещи петна. Самолетът С-17 излетя, от двигателите му излизаха дълги струи бял огън. Осветеният прозорец на сградата. Светлините по пистите. Всичко изглеждаше нереално в инфрачервено.
— Ако летим ниско и бавно, можем да сканираме всичко по пътя, като работим в мрежа.
Скарпета оперираше с уреда за контрол на системата ФЛИР, която бе независима от прожектора, който засега тя държеше изключен. На видеомонитора до лявото й коляно повечето неща се виждаха в сиво, но някои бяха ослепително бели. Прелетяха над пристанището с разноцветни контейнери, струпани като кубчета за игра. Крановете стърчаха като чудовищни богомолки в нощта, а хеликоптерът се движеше бавно над светлините на града, сякаш плуваше над тях. Напред пристанището беше тъмно. Не се виждаха звезди, луната приличаше на петно от въглен на фона на гъстите облаци, чиято горна част беше равна и напомняха на наковални.
— Накъде точно се насочваме? — попита Бентън.
Скарпета оперираше с бутона на ФЛИР системата, като движеше образите по екрана. Люси намали на осемдесет възела и държеше височина от сто и петдесет метра.
— Представи си какво ще намериш, ако направиш микроскопски анализ на пясък от Иводжима. Ако пясъкът е бил запазен през всички тези години.