— Далеч от сърфа — допълни Люси. — Например в дюните.
— Иводжима? — иронично попита Бентън. — Ще летим до Япония?
Отвъд вратата на Скарпета се виждаха големите къщи край парка „Батъри“. Светлините им представляваха снежнобели петна на монитора за термообраз. Тя мислеше за Хенри Холингс. Мислеше за Роуз. Светлините от жилищни сгради ставаха все по-редки, когато наближиха брега на остров Джеймс и бавно прелетяха над него.
— Плаж, който е останал недокоснат от времето на Гражданската война — посочи Скарпета. — На такова място, ако пясъкът е запазен, има вероятност да намериш следи от барут. Вярвам, че е там. — После каза на Люси: — Почти под нас е.
Тя намали и се спусна на деветдесет метра височина над северния край на остров Морис. Той беше ненаселен и достъпен само с хеликоптер или лодка, освен ако отливът не позволеше да прегазиш пеш от Фоли Бийч. Тя гледаше надолу към резервата от осемстотин акра, който по време на Гражданската война е бил сцена на тежки битки.
— Сигурно и преди сто и четиридесет години е бил почти същият — отбеляза Скарпета, докато Люси намаляваше височината с още трийсет метра.
— Където афроамериканският Петдесет и четвърти Масачузетски полк е бил избит до крак — добави Бентън. — Как се казваше филмът, който направиха за него?
— Гледай от твоята страна — нареди му Люси. — Кажи, ако видиш нещо, и ще огледаме с прожектора.
— Казваше се „Слава“ — отвърна Скарпета. — Да не включваме прожектора — противопостави се тя. — Ще попречи на инфрачервените камери.
На видеоекрана се виждаше сив терен, изпъстрен с точици и вълниста част, която беше океанът. Водата блестеше като разтопено олово, носеше се към брега и се разбиваше в пясъка на пенливи бели бразди.
— Долу не виждам нищо, освен тъмните силуети на дюни и проклетата кула на фара, която ни следва навсякъде — каза Скарпета.
— Ще бъде хубаво, ако възстановят прожектора на фара, за да не се блъскат в него такива като нас — отбеляза Люси.
— Сега вече се чувствам по-добре — заяви Бентън.
— Ще започна да работя с координатна мрежа. Шейсет възела, шест метра, ще прегледаме всеки сантиметър там долу — продължи Люси.
Не се наложи да обикалят дълго.
— Можеш ли да приближиш до там? — Скарпета посочи нещо, което и Люси беше видяла. — Онова, което току-що подминахме. Онази част на плажа. Не, не, още назад. Има разлика в температурата.
Люси внимателно завъртя хеликоптера, а фарът остана да стърчи зад тях все така раиран в инфрачервено и заобиколен от надигащата се оловна вода в далечния край на залива. Зад него един туристически кораб изглеждаше призрачно с осветени в бяло прозорци и дълга следа от пара от комина си.
— Там. Двайсет градуса наляво от онази дюна — посочи Скарпета. — Мисля, че виждам нещо.
— И аз го виждам — потвърди Люси.
Образът изглеждаше нажежен до бяло на екрана сред мътната и осеяна с точки сивота. Люси гледаше надолу, като се стараеше да заеме подходящо положение. Започна да се спуска с кръжене.
Скарпета приближи образа и трептящият бял силует се превърна в човешко тяло, неестествено ярко, като звезда на брега на лагуната, която проблясваше като стъкло.
Люси изключи ФЛИР системата и запали прожектора, ярък като десет милиона свещи. Крайбрежните треви се залепиха за земята, а пясъкът се изви във вихрушка, когато хеликоптерът кацна.
Черна вратовръзка пърпореше от въздушната струя на витлата, които се въртяха все по-бавно.
Скарпета погледна през своя прозорец и на известно разстояние в пясъка видя да проблясва лице. Белите зъби се виждаха на фона на издутата маса, на която не личеше дали е мъж или жена. Ако не бяха костюмът и вратовръзката, тя нямаше да разбере.
— Какво е това, по дяволите? — Гласът на Бентън в слушалките й.
— Не е тя — каза Люси, като изключваше уредите. — За теб не знам, но аз нося пистолет. Нещо не е наред.
Тя изключи двигателя, вратите се отвориха, тримата излязоха и стъпиха на мекия пясък. Вонята беше непоносима, докато не застанаха по посоката на вятъра. Осветяваха пътя си с фенерчета. Пистолетите им бяха в готовност. Хеликоптерът приличаше на тромаво водно конче на тъмния плаж, единственият шум беше от прибоя. Скарпета продължи да оглежда с фенерчето и забеляза широки следи от влачене на тежък предмет, които стигаха до една дюна.
— Някой е имал лодка — отбеляза Люси и тръгна към дюните. — Плоскодънна лодка.