После се заеха с мъжа на плажа, който имаше прозрачен пластмасов предпазител на стиснатите зъби и стегнат ластик около дясната китка. Костюмът и вратовръзката му бяха черни, а бялата му риза беше изцапана с кръв. Тесните разрези по сакото му показваха, че е бил пронизван многократно. Раните му бяха нападнати от ларви — подвижна маса под дрехите, а в джоба на панталоните му имаше портфейл, собственост на Лушъс Медик. Изглежда убиецът не се интересуваше от кредитни карти или пари в брой.
Продължиха да снимат и да си водят бележки. После Скарпета и Бентън привързаха женското тяло в чувала — тялото на Лидия Уебстър — към носилката, а Люси извади петнайсетметрово въже и мрежата от задната част на хеликоптера. Тя подаде пистолета си на Скарпета.
— На теб ще ти е по-нужен, отколкото на мен.
Качи се и запали двигателите, витлата забръмчаха, като изтласкваха въздуха. Светлините проблеснаха, хеликоптерът леко се издигна и носът му се наведе надолу. Много бавно той продължи да се издига, докато въжето се изпъна и мрежата със своя зловещ товар увисна над пясъка. Хеликоптерът се отдалечи, а товарът леко се полюшваше като махало. Скарпета и Бентън се върнаха при палатката.
Ако беше ден, тук щеше да гъмжи от мушици, а вонята на разложение щеше да бъде още по-непоносима.
— Той спи тук — каза Бентън. — Може би не постоянно.
Побутна възглавницата с крак. Под нея беше ръбът на одеялото, а отдолу матракът. Хладилната чанта предпазваше кутийка кибрит от влагата, но явно книгите с меки корици не бяха важни за него. Бяха подгизнали, страниците — залепнали една за друга. Четеше книги от типа семейни саги и любовни романи, които човек си купува в дрогерията, когато търси нещо за четене, без да го е грижа какво е. Под малката импровизирана палатка имаше яма, в която беше палил огън с въглища, и ръждясала решетка от скара, закрепена върху няколко камъка. Имаше кутии от безалкохолна бира. Скарпета и Бентън не докоснаха нищо и се върнаха на плажа, където беше кацнал хеликоптерът и беше оставил дълбоки следи в пясъка. Бяха изгрели още звезди и вонята се усещаше във въздуха, но вече не беше толкова непоносима.
— Отначало помисли, че е той. Видях го по лицето ти — каза Бентън.
— Надявам се, че е добре и не е направил някоя глупост — отвърна тя. — Доктор Селф е виновна и за това. Че съсипа отношенията, които всички имахме. Че ни раздели. Не си ми разказал как разбра. — Гневът я завладяваше заради стари и нови грехове.
— Това е любимото й занимание. Да разделя хората.
Те чакаха край водата, а вятърът отдалечаваше от тях вонята от черния чувал с трупа на Лушъс Медик. Скарпета усети мириса на морето, чуваше дишането му и тихото разбиване на вълните в брега. Хоризонтът беше черен, а фарът вече не предупреждаваше никого за нищо.
Малко по-късно в далечината примигнаха светлини, хеликоптерът на Люси се сниши и те обърнаха гръб на пясъчната вихрушка от приземяването. С трупа на Лушъс Медик, прибран в товарната мрежа, те се издигнаха и го откараха в Чарлстън. На рампата пулсираха светлините от полицейските коли, а Хенри Холингс и капитан Пома бяха застанали до един ван без прозорци.
Скарпета вървеше пред всички. Подтикваше я гневът. Тя почти не слушаше разговора между четиримата. Че катафалката на Лушъс Медик била намерена паркирана зад погребалната агенция на Холингс с ключове в стартера. Как се беше озовала там, освен ако убиецът не я е закарал, или може би Шанди? Бони и Клайд, така ги наричаше капитан Пома. После той заговори за Бул. Къде беше той, какво още можеше да знае? Майката на Бул твърдеше, че го няма вкъщи, повтаряше го дни наред. Нямаше следа от Марино и полицията го издирваше, а Холингс оповести, че труповете ще бъдат закарани в моргата. Не моргата на Скарпета, а университетската, където двама съдебни патолози ги чакаха, след като цяла вечер бяха работили по Джани Лупано.
— Може и вие да участвате, ако имате желание — обърна се Холингс към Скарпета. — Вие ги открихте, затова трябва да направите аутопсиите. Стига да нямате нещо против.
— Полицията трябва да отиде на остров Морис и да обезопаси мястото — каза тя.
— Полицейските лодки пътуват натам. По-добре да ви упътя към моргата.
— Знам къде е. Споменахте, че сте приятел с началника на охраната в хотел „Чарлстън Плейс“. Как се казва? — попита Скарпета, докато вървяха към паркинга.
След малко Холингс каза:
— Самоубийство. Силен удар вследствие на скачане или падане. Нищо не подсказва мръсна игра. Освен ако не успеете да обвините човека, който го е подтикнал към самоубийство. В този случай доктор Селф ще бъде подведена под отговорност. Приятелката ми в хотела се казва Рут.