В сградата на летището светлините светеха ярко и Скарпета влезе в дамската тоалетна, за да измие ръцете, лицето и ноздрите си. Пръсна голямо количество освежител за въздух и мина през ситните капчици, после изми и зъбите си. Когато излезе, завари Бентън да я чака.
— Трябва да се прибереш — посъветва я той.
— И без това няма да мога да заспя.
Бантън тръгна след нея, ванът без прозорци потегли, Холингс разговаряше с капитан Пома и с Люси.
— Има нещо, което трябва да направя — заяви Скарпета.
Бентън я остави. Тя се отправи към джипа си сама.
Кабинетът на Рут беше близо до кухнята, защото в хотела най-много кражби ставаха там.
Най-вече на скариди. Лукави дребни престъпници, представящи се за майстор-готвачи. Тя разказваше поредица от забавни истории, а Скарпета я слушаше внимателно, защото искаше нещо, а единственият начин да го получи беше, като изслуша началничката на охраната. Рут беше елегантна възрастна жена, капитан в Националната гвардия, но повече приличаше на скромна библиотекарка. Всъщност малко приличаше на Роуз.
— Все пак не сте дошли при мен, за да слушате всичко това — каза най-сетне Рут иззад бюрото, което вероятно беше хотелска мебел. — Интересувате се от Дрю Мартин, а сигурно господин Холингс ви е казал, че последния път, когато отседна тук, изобщо не използва стаята си.
— Да — потвърди Скарпета, като търсеше с поглед пистолет под вълненото сако на Рут. — Треньорът й идваше ли в хотела?
— Понякога се хранеше в грил-ресторанта. Винаги поръчваше едно и също, хайвер и „Дом Периньон“. Не съм чувала да го е придружавала, но предполагам, че една професионална тенисистка няма да яде калорична храна и да пие шампанско в навечерието на важен мач. Както казах, тя очевидно имаше друг живот някъде и не се задържаше тук.
— В момента имате още една прочута гостенка — вметна Скарпета.
— Постоянно имаме прочути гости.
— Мога да тръгна и да чукам от врата на врата.
— Не можете да влезете на охранявания етаж без ключ. Тук има четиридесет апартамента. Това са доста врати.
— Първият ми въпрос е дали тя още е тук и допускам, че резервацията не е на нейно име. Иначе просто щях да й се обадя — каза Скарпета.
— Предлагаме двайсет и четири часа румсървис. Толкова близо съм до кухнята, че чувам как минават количките — подхвърли Рут.
— Значи вече е станала. Добре, защото не бих искала да я събудя. — Гняв. Зараждаше се някъде зад очите на Скарпета и постепенно слизаше надолу.
— Кафе всяка сутрин в пет. Не дава големи бакшиши. Не я харесваме особено — добави Рут.
Доктор Селф беше в ъглов апартамент на осмия етаж на хотела. Скарпета пъхна магнитната карта в асансьора и минути по-късно стоеше пред вратата й. Усети, че онази я наблюдава през шпионката.
Доктор Селф отвори вратата с думите:
— Явно някой е бил недискретен. Здравей, Кей.
Беше облечена в яркочервен копринен халат, вързан хлабаво през кръста, и бе обута с черни копринени чехли.
— Каква приятна изненада. Питам се кой ти е казал. Моля. — Тя се отдръпна, за да даде път на Скарпета. — Явно е съдба, защото донесоха две чаши и допълнителна кана с кафе. Нека позная как изобщо ме намери тук и не говоря само за чудесната стая. — Доктор Селф седна на дивана и подви крака под себе си. — Шанди. Явно след като й дадох каквото поиска, съм загубила влияние над нея. Или поне е така от нейната дребнава гледна точка.
— Не познавам Шанди — заяви Скарпета от един фотьойл близо до прозореца, откъдето се откриваше изглед към осветения град.
— Искаш да кажеш, не лично — поправи я доктор Селф. — Но предполагам, че си я виждала. Нейната изключителна обиколка из твоята морга. Когато си помисля за онези злощастни дни в съда, Кей, се питам колко различно щеше да бъде всичко, ако светът знаеше каква си всъщност. Че позволяваш на разни хора да оглеждат моргата ти и превръщаш труповете в ефектно зрелище. Особено момченцето, което си одрала и нарязала. Защо си избола очите му? Колко наранявания се наложи да документираш, преди да решиш от какво е умряло? Да му извадиш очите? Прекалено е, Кей.
— Кой ти каза за моргата?
— Шанди ми се похвали. Представи си какво ще кажат заседателите. Представи си какво щяха да кажат заседателите във Флорида, ако знаеха каква си.