Скарпета мислеше за плоскодънната лодка за лов на костур на Марино с нейния мощен извънбордов двигател и гребла. Лодката, която не беше използвал от месеци и изглежда вече дори не мислеше за нея. Особено напоследък. Особено откакто познаваше Шанди. Тя сигурно знаеше за лодката, дори да не бяха плавали с нея. Сигурно бе казала на Уил. Може би той я беше взел назаем. Трябваше да потърсят лодката на Марино. Скарпета се запита как ще обясни всичко това на полицията.
— Кой да се погрижи за малкото неудобство на Шанди? За трупа? Какво е можел да направи синът ми? — попита доктор Селф. — Така се случва, нали? Чуждият грях става твой. Уил обичаше сина си. Но когато татко замине на война, мама трябва да играе ролята на двама родители. А в този случай мама е чудовище. Винаги съм я презирала.
— Финансирала си я — възрази Скарпета. — При това щедро.
— Да видим. Откъде знаеш? Нека позная. Люси я е проучила. Сигурно знае колко има или е имала в банката. Изобщо нямаше да разбера, че внукът ми е мъртъв, ако Шанди не беше се обадила. Предполагам, че го е направила в деня, когато е бил открит трупът. Искаше пари. Още пари. И съвет от мен.
— Заради нея и онова, което ти е казала ли дойде тук?
— Шанди успяваше доста гениално да ме изнудва през всички тези години. Хората не знаят, че имам син. Още по-малко знаят, че имам внук. Ако тези факти станеха известни, щяха да ме сметнат за небрежна. Ужасна майка. Ужасна баба. Всички онези неща, които моята скъпа майчица говори за мен. Когато станах известна, вече беше твърде късно да се върна и да поправя съзнателното си дистанциране. Нямах избор, освен да го продължа. Милата майчица, говоря за Шанди, запази тайната ми в замяна на чекове.
— А сега ти възнамеряваш да запазиш нейната тайна, но в замяна на какво? — попита Скарпета. — Тя е пребила сина си до смърт, а ти искаш да й се размине, но в замяна на какво?
— Предполагам, че заседателите ще се радват да видят записа с нея в твоята морга, в твоя хладилник, как гледа мъртвия си син. Убийцата в твоята морга. Представи си каква история ще излезе от това. Меко казано, с кариерата ти ще бъде свършено, Кей. Предвид това, трябва да ми благодариш. Моята тайна осигурява твоята.
— Значи не ме познаваш.
— Забравих да ти предложа кафе. Донесли са за двама. — Усмихваше се.
— Няма да забравя какво направи — процеди хладно Скарпета и стана. — Какво причини на Люси, на Бентън, на мен. Още не знам какво си сторила на Марино.
— Не съм сигурна какво точно ти е сторил той. Но знам достатъчно. Как го понася Бентън? — Тя си наля още кафе. — Колко особена тема за размисъл. — Доктор Селф се облегна на възглавниците. — Знаеш ли, когато Марино ме посещаваше във Флорида, похотта му не можеше да бъде по-осезаема, оставаше само да ме сграбчи и да разкъса дрехите ми. Едипов комплекс. Беше жалък. Иска да чука майка си — най-силния човек в живота му, и той безкрайно дълго ще преследва края на своята едипова дъга. Когато е правил секс с теб, не е намерил гърнето със злато. Най-после, най-после. Ура за него. Цяло чудо е, че не се е самоубил.
Скарпета стоеше до вратата и я гледаше.
— Какъв любовник е той? — подхвърли ехидно доктор Селф. — Бентън, разбирам, но Марино? Отдавна нямам вести от него. Двамата разбрахте ли се? И какво казва Бентън?
— Щом Марино не ти е казал, тогава кой? — тихо попита Скарпета.
— Марино? О, не. В никакъв случай. Не ми е казал за вашата малка авантюра. Бил е проследен до къщата ти от… Боже, как се казваше онзи бар? От поредния главорез на Шанди, на когото беше поръчано да ти внуши да се преместиш.
— Значи ти си го направила. Така си и мислех.
— За да ти помогна.
— Толкова ли е празен животът ти, че имаш нужда да контролираш хората по този начин?
— Чарлстън не е подходящо място за теб, Кей.
Скарпета затвори вратата след себе си. Излезе от хотела. Вървеше по паважа край един плискащ фонтан с коне и влезе в гаража на хотела. Слънцето още не беше изгряло и трябваше да се обади в полицията, но можеше да мисли само за мъката, която можеше да причини един човек. Първата сянка на паника я докосна в едно безлюдно ниво от бетон и коли и тя се замисли за една забележка, направена от доктор Селф.
„Цяло чудо е, че не се е самоубил.“
Дали правеше предсказание, изразяваше очакване, или намекваше за поредната ужасна тайна, която знаеше? Сега Скарпета не можеше да мисли за нищо друго, но не можеше да се обади на Люси или Бентън. В интерес на истината те не изпитваха съчувствие към Марино, може би дори се надяваха, че е захапал пистолета или е паднал с колата си от някой мост, и тя си го представи — Марино мъртъв в пикапа на дъното на река Купър.